Определение № 640 от 16.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 517/2009 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на "Обединена българска банка"АД срещу О. № 177 от 09.04.2009 год. по ч.гр.д. № 208/2009 год. на Л. окръжен съд. С това определение е потвърдено разпореждането от 10.03.2009 год. по ч.гр.д. № 174/2009 год. на Т. районен съд с което е оставено без уважение искането на банката за издаване на основание чл.418 ГПК в нейна полза на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу кредитополучателя М. М. М. и поръчителя М. С. И. - Д. Позовал се е на липсата на обявяване на настъпването на предсрочната изискуемост на кредита, предоставен на М., поради неплащането на падежа на повече от две погасителни вноски. Частният жалбоподател "Обединена българска банка"АД, счита, че определението е неправилно, като противоречащо на материалния и процесуалния закон. Изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК съдържа позоваване на противоречива съдебна практика - чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК срещу определение, даващо разрешение по същество на друго производство и по отношение на него съгласно чл.274 ал.3 ГПК намира приложение чл.280 ал.1 ГПК. При преценката относно допустимостта на касационното обжалване, съдебният състав приема следното: Основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК не е налице, поради това, че при действието на ГПК-2007 са преодолени противоречията в практиката, допуснати при действието на ГПК-1952 год. при произнасянето по реда на чл.237 и сл. ГПК (отм.) на окръжните съдилища с необжалваеми съдебни актове. Чрез тълкуването както на процесуалния, така и на материалния закон – сега действащия чл.60 ал.2 ЗКИ и на чл.42 ал.1 ЗБ (отм.) при действието на който е сключен процесния договор, състави на ВКС-Търговска колегия са стигнали до извода, че когато в договора обявяването на кредита за предсрочно изискуем е предвидено диспозитивно, това обявяване съставлява действие, предхождащо сезирането на съда с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Определенията по ч.т.д. № 25/2009 год. на ІІ т.о. на ВКС и по ч.т.д. № 210/2009 год. на І т.о. на ВКС на които се позовава касаторът не са противоречащи си, а се основават на единно тълкуване на закона. Различието се състои в това, че във втория случай съдържанието на договора е било различно, като кредитополучателят предварително е изразил съгласие при неплащането на анюитетните вноски кредитът автоматично да стане изискуем, без да е необходимо уведомяването му за това. Т.е. в самия договор липсва посочената по-горе диспозитивност. Тетевенският районен съд и Л. окръжен съд са постановили съдебните си актове с цитирана по-горе константна практика на ВКС, поради което не е налице и основанието по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК. Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.