Определение № 97 от 06.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10356/2025 г.

Производството е по чл. 95, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 144 АПК. Образувано е по частна жалба от Г. В. К., понастоящем задържан в Затвора- [населено място], срещу определение № 1102 от 21.08.2025 г. по адм. д. № 1174/2024 г. по описа на Административен съд – София област в частта му, с която е оставено без уважение искането му за предоставяне на правна помощ по делото от вида „процесуално представителство“ по смисъла на чл.21, т.3 от Закона за правната помощ. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебния акт, иска се отмяната му и уважаване молбата на частния жалбоподател за предоставяне на правна помощ. Частната жалба е подадена при наличие на предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК и в срока по чл. 230 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: Производството по адм. д. № 1174/2024 г. по описа на АС – София област е образувано по исковата молба на Г. В. К. /именувана „частна жалба“/, насочена срещу Административен съд – София град с искане за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 000 000 евро, претърпени в периода 09.07.2024г. до 05.09.2024г., свързани с лишаването му от правосъдие, отказ за освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ, задържането му без присъда и т.н. С Определение № 1355 от 06.11.2024г. по делото АССО е оставил без разглеждане жалбата/ исковата молба на К. и е прекратил производството по делото поради неотстраняване в срок на констатирани в нея нередовности. Това определение е обжалвано пред ВАС, но в производството по администриране на жалбата по чл.213 а от АПК АССО е постановил свое Определение № 81/15.01.2025г., с което отново е приел, че посочени от него с разпореждане от 15.11.2024г.нередовности на частната жалба не са отстранени в срок, поради което е върнал частната жалба срещу определение № 1355/06.11.2024г. по делото. Срещу това определение отново е подадена от К. частна жалба, която отново е оставена без движение за внасяне на ДТ и отстраняване нередовности на същата. В подобна поредност са издадени още две определения, съответно №№ 486/10.04.2025г. и 946/ 08.07.2025г. по делото, с които АССО връща поредни частни жалби на К. срещу предходни определения за връщане на частни жалби поради неотстраняване на нередовностите им, една от които е невнасяне на ДТ, а други нередовности са свързани с недостатъчна конкретизация предмета на жалбите и несъответствието им с изискванията на чл.212 и чл.213 от АПК. При всяко разпореждане за оставяне на множеството частни жалби срещу определения за връщане на предходни жалби и подавани от К. молби, Г. К. нееднократно е искал освобождаване от заплащането на държавна такса и предоставяне на правна помощ /частна жалба вх. № 16530/13.11.2024г.- след първото указание от АССО в този смисъл;частна жалба вх. № 7800/29.11.2024г.; ч.ж. №846/05.02.2025г.; ч.ж. 1105/14.02.2025г.; ч.ж. №1035/12.02.2025г.;ч.ж. вх. № 50775/30.04.25 от деловодството на ВАС,ч.ж. вх. № 5381/03.09.2025г.,ч.ж. № 5819/26.09.2025 и ч.ж. № 4600/17.07.2025г. / По нито едно от тези искания обаче произнасяне от страна на АССО не е последвало, въпреки че голяма част от определенията, с които частните жалби на К. са върнати на подателя му, съдържат мотиви за невнасяне на ДТ и/ или неотстраняване на нередовности на жалбите, които са свързани с исканията му за освобождаване от ДТ и предоставяне на правна помощ. Едва при сезирането му с последната частна жалба на К. вх. №4600/17.07.2025 г. административният съд за първи път се произнася по нееднократно отправяните до него молби за освобождаване на ищеца от държавна такса и за предоставяне на правна помощ, като го освобождава от внасяне на ДТ, но му отказва предоставяне на правна помощ. Характеровите специфики на физическо лице- ищец или жалбоподател в съдебно производство, както и обстоятелството,че този ищец/ жалбоподател е инициирал множество дела пред съда, не са и не могат да бъдат основание съдът трайно да неглижира отправени до него от това лице процесуални искания като исканията за освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ, по които съдът дължи произнасяне още при сезирането му с тези искания за първи път. Определението в обжалваната му част, с която на Г. К. е отказано предоставяне на правна помощ с мотива, че лицето е инициирало над 40 съдебни производства, поради което е способно лично да организира защитата си, без това да я ограничи, накърни или осуети – от една страна, а от друга – поради това, че предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползите, които предоставянето й би донесло на поискалия я, е неправилно. На първо място - така изложените мотиви са в явно противоречие с всички определения, постановени по делото, за връщане на исковата молба и на последвалите частни жалба, голяма част от които са мотивирани с обстоятелството, че ищецът/частният жалбоподател не е отстранил в срок констатирани нередовности – не е посочил от кой акт, действие,бездействие претендира вредите, в какво се изразяват тези вреди / Определение № 1355/06.11.2024г./, в какво се състои незаконосъобразността на обжалвания съдебен акт,какви са конкретните му пороци частната жалба да бъде приведена в съответствие с разпоредбите на чл.212 и чл.213 от /АПК / Определение № 486/10.04.2025г. и Определение №946/08.07.2025г. и др./- все въпроси, изискващи правни знания. На следващо място - обстоятелството,че К. е инициирал над 40 съдебни производства само по себе си не указва на възможността същият да се защитава сам, ако всички или повечето от инициираните от него производства завършват с прекратяването им или с връщане на частните жалби поради неотстраняване на нередовности в тях от вида на споменатите по-горе. С оглед гореизложеното частната жалба е основателна, а определението в обжалваната му част като неправилно следва да бъде отменено и на К. да бъде предоставена правна помощ по делото. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. второ вр. чл.236 от АПК и чл.95, ал.5 от ГПК и чл.21,ал.5 от ЗПП, Върховният административен съд, трето отделение