Определение № 8450 от 08.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6790/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 213а, ал. 7 АПК. Образувано е по частна жалба на Н. В. В. от гр. София срещу определение № 166/05.01.2024 г., постановено по адм. дело № 9188/2023 г. по описа на Административен съд, София – град, с което е отхвърлено искането му за предоставяне на правна помощ по същото дело. Според частния жалбоподател определението на съда е нищожно, постановено е в противоречие с основополагащи принципни свръх повелителни правни норми и иска да бъде отменено поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост или при условията на евентуалност да се обезсили. За да остави без уважение искането на Н. В. за предоставяне на правна помощ съдът е приел, че представената от В. декларация за материално и гражданско състояние, съдът е приел, че за да се ползва от безплатна адвокатска защита, трябва да отговаря на изискванията н за освобождаване от държавна такса – чл. 23, ал. 3 от Закона за правната помощ (ЗПП). Посочено е от съда, че от разпоредбата на чл. 23, ал. 2 ЗПП, че за да се уважи направеното от Н. В. правна помощ следва да са налице следните кумулативни предпоставки: 1. страната по гражданско или административно дело да не разполага със средства за заплащане на адвокат, 2 желае да има такъв и 3. интересите на правосъдието изискват това. Изводът на съда е, че не са налице първата и третата от посочените по - горе предпоставки за предоставяне на правна помощ. Съдът е приел също, че са налице и предпоставките по чл. 24, т. 1 и 2 ЗПП, като предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ и претенцията е очевидно неоснователна.. Обжалваното определение е правилно. При изискване от съда жалбоподателят е представил декларация за материално и гражданско състояние, от което е направен обоснован извод, че той притежава 1/2 идеална част от жилище в гр. София, 19/40 идеални части от жилище в гр. София и 1/36 идеална част от земеделска земя в местност около гр. София Правилно е посочено в обжалваното определение, че с оглед притежаваното имущество жалбоподателят е могъл да наеме адвокат, като това е сторено от него по друго дело - адм. дело № 8549/2023 г. на АССГ със заплатен хонорар за адвокат в размер на 1 000 лв., което обстоятелство е служебно известно на първостепенния съд. Правилно съдът е обсъдил относимите за случая разпоредби на чл. 23, ал. 3 и чл. 24 ЗПП и въз основа на декларираното от жалбоподателя гражданско и имотно състояние е направен обоснован извод, че искането му за предоставяне на правна помощ е неоснователно. Обжалваното определение се явява правилно и на основание чл. 221, ал 2, предл.1 АПК във връзка с чл. 236 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Второ отделение