Определение № 11119 от 17.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9998/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба с вх. № 10138 от 28.06.2024 г. по описа на Върховния административен съд, подадена от Х. К. Ч., чрез процесуалния му представител адв. Е. Тончева, с искане за изменение на решение № 8063/27.06.2024 г., постановено по адм. д. № 9998/2023 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение, в частта за разноските. В молбата се посочва, че в съдебно заседание на 02.04.2024 г., проведено пред Върховния административен съд своевременно е направено възражение за прекомерност. Твърди се, че съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения адвокатският хонорар за една инстанция възлиза на 593 лв., като материалният интерес по делото е 2 924,87 лв. Иска се изменение на постановеното съдебно решение в частта относно размера на юрисконсултското възнаграждение за всички инстанции, което Х. К. Ч. следва да заплати, като същото бъде намалено до минимума, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът по молбата – началник отдел "Местни данъци и такси" (МДТ) при Община Чепеларе, не изразява становище. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата за изменение на съдебното решение в частта му за разноските е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество е неоснователна. С Решение № 8063 от 27.06.2024 г., постановено по адм. д. № 9998 по описа на Върховния административен съд за 2023 г. е отменено Решение № 195 от 01.08.2023 г., постановено по адм. д. № 153 по описа на Административен съд – Смолян (АС - Смолян) за 2023 г. в съответната му обжалвана част. С него е отхвърлена жалбата на Х. К. Ч. срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 2021-76-1 от 11.11.2021 г., издаден от орган по приходите в Отдел „Местни данъци и такси“ при Община Чепеларе, потвърден с Решение № 94-00-2223-001 от 29.11.2021 г. на началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Чепеларе, в частта, с която са начислени задължения за данък върху недвижимите имоти за горницата над 741,81 лв. / 584 лева главница и 157,81 лева лихви/ до установения размер от 2191,97 лева и в частта, с която са начислени задължения за такса битови отпадъци за горницата над 497,70 лева /397,13 лева главница и 100,57 лева лихви/ до установения размер от 732,90 лева, както и Х. К. Ч. е осъден да заплати на Община Чепеларе разноски в размер на 2 859 лева за всички съдебни инстанции. Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. Разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК, приложима субсидиарно и в административния процес, предвижда възможност в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Видно от протокола от 02.04.2024 г. в съдебно заседание е направено възражение за прекомерност на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение от страна на процесуалния представител на ответника по касация. В постановеното по делото касационно решение съдът се е мотивирал, като е взел в предвид, че присъдената в полза на Община Чепеларе сума от 2 859 лева представлява разноски за всички съдебни инстанции, като същата включва и заплатената държавна такса за касационно обжалване. Отчетена е фактическата и правна сложност на делото, както и продължителността на развилото се съдебно производство. Присъденият размер на адвокатско възнаграждение е за всяка една съдебна инстанция и същото не надхвърля минимално установения размер по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г., поради което не са налице предпоставки за намаляването му. Поради това настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставки за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските, предвид което искането следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на първо отделение,