Определение № 429 от 03.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 364/2009 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК, образувано по частна жалба на С. Т. К. срещу определение ,постановено с решение №361 от 17.02.2009г. по гр.д. № 854/2007г на Софийски апелативен съд по трудов спор ,разгледан по касационен ред съгласно §2 ал.5 от ПЗРГПК, за прекратяване на производството поради недопустимост на касационната жалба в една част, предвид цената на исковете и съгласно чл. 218а ал.1 б. „а” вр. ал.2 б. „б” от ГПК (отм) Частната жалбоподателка поддържат оплакване за неправилност на определението по съображения ,че един от исковете е увеличен във въззивната инстанция и е с размер над 5000 лева,което обстоятелство съдът не е съобразил. Частната жалба е допустима, по същество е неоснователна. С обжалваното определение ,постановено заедно с решение №361 от 17.02.2009г. по гр.д. № 854/2007г на Софийски апелативен съд, не е оставена без разглеждане касационната жалба в частта ,в която въззивният съд се е произнесъл по увеличения за размер над 5 000 лева иск за заплащане на лихви по т.2 от иска ,съгласно молба за увеличение на иска от 22.03.2006г. В тази част на обжалвания диспозитивСофийски апелативен съд е констатирал явна фактическа грешка, а не недопустимост от касационно обжалване при основанията на чл. чл. 218а ал.1 б. „а” вр. ал.2 б. „б” от ГПК (отм). В тази част делото е върнато на постановилия обжалваното решение въззивен съд за служебно отстраняване на грешката в диспозитива по реда на чл. 192 ал.2 ат ГПК (отм) с постановяване на допълнително решение, което ще подлежи на обжалване по същия ред. В частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане от Софийски апелативен съд ,безспорно постановеното въззивно решение е по искове с цена под 5 000 лева и съответната част от касационната жалба, оставена без разглеждане, касае само тях ,което е ясно и изрично посочено в обжалвания диспозитив. Предвид гореизложеното обжалваното пред настоящия тричленен състав на ВКС определение е правилно, а доводите на касаторката за неговата незаконосъобразност се основават на неправилно възприемане на съдържанието му във връзка с предмета на производството, поради което са неоснователни. Върховният касационен съд, гражданска колегия, тричленен състав,