Определение № 205 от 18.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1346/2010 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Й. Н. Й. от[населено място] срещу решение от №539 от 18.06.2010г по гр.дело № 484/20109г. на П. апелативен съд, с която е потвърдено решение №190 от 11.02.2010г на П. окръжен съд. Отхвърлени са като неоснователни. исковете на Й. Н. Й. с правно основание чл. 237 ал.1 за неплатена част от еднократно парично обезщетение и чл.255от ЗОВСРБ(отм). В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът посочва ,че въпросът за критерия на закона при определяне на базата на еднократното парично обезщетение на кадрови военнослужещ в приложното поле на чл. 227,чл. 230,чл. 237 ал.1 и чл. 225 ал.1 от ЗОВСРБ(отм) се решава противоречиво от съдилищата ,цитирана е практика на П. апелативен съд и П. окръжен съд(реш. №313 от 01.03.2010г на ПОС ,,реш. от 18.12.2008г по д.№1497/08г на П. ,реш. №3 от 08.01.2010г на П. и др.) с довод ,че някои състави неправилно въвеждат при определяне на базата на обезщетението критерия „постоянен характер”.Изтъква се решение № 1111 от 12.12.2008г д.№2602/2005г ІІ г.о на ВКС, постановено в поддържания от защитата на касатора смисъл. Поддържа се и основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК,тъй като обжалваното тълкуване на закона променя волята на законодателя и създава правна несигурност. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване при основанието на чл. 280 ал.1 от ГПК. Както приложено решение №1111/2008г на ВКС, така и актове от практиката на П. районен и окръжен съд, не аргументират основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК ,тъй като по реда на чл. 290 от ГПК и във връзка с идентични случаи, с решение №329 от 30.04.2010г по гр.д. 946/2009г на ІІІ г.о ,решение № 370 от 28.07.2010г и решение №643 от 12.10.2010г по гр.д№1246/2009 на ІV г.о, Върховен касационен съд вече даде отговор на поставения въпрос, следва ли в базата за определяне на брутното трудово възнаграждение при изчисляване на еднократното обезщетение по чл.237 ал.1 и чл. 255 от ЗОВСРБ(отм), някои допълнителни плащания да се изключват поради това ,че не са с постоянен характер и кое е нормативното основание за извеждането на този общ критерии. Обжалваното от касатора въззивно решение е съобразено изцяло с тази вече задължителна практика. По изложените съображения Върховен касационен съд не допуска до касационна проверка въззивното решение, включително по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, предвид което