Определение № 2197 от 23.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1674/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Папучиева, действаща лично и със съгласието на своята майка Е. Папучиева, против определение № 2504/20.12.2023 г., постановено по адм. д.1168/2023 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е оставена без разглеждане жалбата й и е прекратено производството по делото. Частната жалбоподателка твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано, поради което иска да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в частната жалба. Претендира разноски. Ответникът, редовно уведомен за настоящото производство, не изразява становище по частната жалба. Не претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е частично основателна, поради следните съображения: С обжалваното определение № 2504/20.12.2023 г., постановено по адм. д.1168/2023 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е оставена без разглеждане жалбата на М. Папучиева, действаща лично и със съгласието на своята майка Е. Папучиева, против Решение на Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни (МКБППМН) - Община Благоевград от 24.11.2023 г., с което на непълнолетната М. Папукчиева е наложена възпитателна мярка по чл. 13, ал. 1, т. 1 от Закона за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни (ЗБППМН) - „предупреждение“. Административният съд е приел, че оспореното решение не е индивидуален административен акт, защото с него не се създават права или задължения за неговия адресат, нито се засяган негови права, свободи и законни интереси, поради което не представлява индивидуален административен акт. Допълнително са изложени съображения че специалният закон съдържа изчерпателно изброяване на кои възпитателни мерки подлежат на обжалване и пред кой съд, но по отношение тази по чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗБППМН не е предивдена възможност за осъществяване на съдебен контрол. Така постановеното определение е валидно, допустимо, но неправилно в неговата цялост Правилен и обоснован е изводът на административния съд, че решението на МКБППМН не съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Неправилно обаче, съдът е приел, че това решение не засяга адресата му по никакъв начин. Цитираните от първоинстанционния съд разпоредби, приложими към спора, дават основание да се направи извод, че решението по чл. 13, ал. 1, т. 1 ЗБППМН на МКБППМН за налагане на възпитателна мярка "предупреждение" е изключено от съдебен контрол пред административния съд. Действително атакуваното решение не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, но с него се засягат права и интереси на адресата му - въз основа на прието за установено неправомерно поведение са наложени конкретни (възпитателни) мерки, които имат принудителен характер. Дейността по налагането на възпитателна мярка по ЗБППМН, която е алтернативна на наказанието мярка за възпитателно въздействие спрямо малолетен или непълнолетен, не е административна дейност по своето естество, поради което по принцип съдебния контрол по отношение на тези актове като първа инстанция не се осъществя от административните, а от районните съдилища. В съответствие с това принципно разделение на компетентността между съдилищата се налага извод, че жалбата на М. Папучиева правилно не е разгледана от АС-Благоевград като адресирана до некомпетентен съд, но по аргумент от чл. 135, ал. 2 от АПК (а и Закона за административните нарушения и наказания, чл. 2 от ГПК и общите принципи на правото) е трябвало да бъде изпратена на Районен съд-Благоевград по подсъдност, който да осъществи преценката относно нейната допустимост и евентуално основателност (в същия смисъл е и определение № 7608/04.02.2022 г., постановено по адм.д. 6891/2022 г. по описа на Върховния административен съд.) С оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат определяни, а направените да бъдат съобразени с оглед окончателния изход на спора. По изложените съображения Върховният административен съд