Определение № 1760 от 14.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10776/2023 г.

Производството се развива по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на Г. Вълев за отмяна на влязло в сила Определение № 687/30.05.2023г. по частно касационно адм. д. № 294/2023 г. по описа на Административен съд София – област, с което е оставена без уважение молбата на Вълев за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 30 лева във връзка с подадена молба за отмяна на определение № 258/10.03.2023 г. по частно касационно адм. дело № 294/2023 г. по описа на същия съд. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия намира искането за недопустимо, като насочено срещу съдебен акт, неподлежащ на отмяна по реда на чл.237 и следващите от АПК. Съгласно разпоредбата на чл.237, ал.1 от АПК, на отмяна подлежат влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Като извънреден, извънинстанционен способ за защита срещу порочни съдебни актове, отмяната е недопустима по отношение на актове, с които не се прегражда по-нататъшното развитие на делото. Определението, с което е оставено без уважение искането за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса по естеството и характера си не препятства съществуването или надлежното упражняване на правото на съдебно оспорване, поради което по отношение на него е недопустима отмяна по реда на чл.237, ал.1 от АПК. Атакуваното пред настоящата съдебна инстанция определение не е от категорията на визираните в нормата на чл.237, ал.1 от АПК съдебни актове и като такова не подлежи на отмяна. Предвид описаното искането за отмяна, като процесуално недопустимо, следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати. Ръководен от изложеното и на основание чл. 249 във връзка с чл.159, т.1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,