Решение № 11436 от 3.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13219/2018 г.

Решение № 11436 от 3.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13219/2018 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. И. П. А. ООД, с адрес на управление: гр. П., булевард Руски, № 77, вх. ..., ап. ..., подадена чрез адв. Коджабашев, в качеството му на процесуален представител, насочена срещу Решение № 1835/14.08.2018 г. по адм. дело № 2233/2016 г. на Административен съд – П. (АС П.). Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага доводи, че решението е взето в нарушение на § 12, ал. 1 от Закона за културното наследство (ЗКН), тъй като при липса на валидно деклариране на двете сгради като паметник на културата по смисъла на ЗПКМ, те не могат да запазят статута си като архитектурно– строителна културна ценност. Счита, че съдебното решение е издадено в нарушение на чл. 73, ал. 4 и чл. 74, ал. 1 ЗКН, тъй като съдът не е санкционирал необсъждането от страна на административния орган на всички възможни подходи за опазване на недвижимата културна ценност в светлината на всички факти, установени в преписката. Моли да се отмени обжалваното решение на АС П. и да се отмени Заповед № 160 А2305/01.09.2016 г. на кмета на Община П.. Ответникът Кмет на Община П. в писмен отговор подаден, чрез гл. юрисконсулт Костова оспорва касационната жалба. Моли да се потвърди обжалваното решение на АС П. като законосъобразно, правилно и обосновано. Претендира и разноски по делото. Касационният жалбоподател: Р. И. П. А. ООД в съдебно заседание, чрез адвокат Коджабашев поддържа касационната жалба и моли същата да се уважи и да се отмени първоинстанционното решение на АС- П., както и се отмени обжалваната заповед, която е била предмет на делото пред първата инстанция. Претендира и разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира обжалваното решение за постановено при изяснена фактическа обстановка, с пълни мотиви по същата, при правилно прилагане на материалния закон. Върховният административен съд– състав на Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството по делото на АС П. е проведено по реда чл. 145 от АПК, във вр. с чл. 73, ал. 3 от Закона за културното наследство. С обжалваното решение Административен съд- гр. П. е ОТХВЪРЛИЛ жалбата на "Р. И. П. А. " ООД, с ЕИК *********, с адрес на управление: гр. П., булевард Руски, № 77, вх. ..., ап. ..., против заповед № 160 А2305/01.09.2016 г. на кмета на Община П., в частта, с която на жалбоподателя, в качеството му на собственик на Тютюнев склад, находящ се в имот пл. № 918 - стар, кв. 304 - стар (156-нов), УПИ 1-671, 918 и на Тютюнев склад, находящ се в имот пл. № 671 -стар, кв. 304 - стар (156-нов), УПИ 1-671. 918, на основание чл. 73, ал. 3 от Закона за културното наследство е наредено да извърши описаните в заповедта действия. В частта за разноските е ОСЪДИЛ "Р. И. П. А. " ООД, с ЕИК *********, с адрес на управление: гр. П., булевард Руски, № 77, вх. ..., ап. ... да заплати на Община П. сумата от 100 /сто/ лева юрисконсултско възнаграждение. За да стигне до този правен резултат, съдът е намерил, че оспореният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган, в предписаната от закона и без допуснати съществени процесуални нарушения. Обсъдил е детайлно приетите съдебно технически експертизи и е възприел състоянието на процесните обекти и възможностите за тяхното запазване. Извършил е анализ на приложимата правна уредба от АПК, Закон за паметниците на културата и музеите /отм. ДВ бр. 19 от 13.03.2009 г. /, Закона за културното наследство и Наредба № 5 от 14.05.1998 г. за обявяване на недвижимите паметници на културата. Счел е жалбата за неоснователна и предвид изпълнена от административния орган процедура по установяване критичното състояние на сгради, за опазването на които, като паметници на културата е задължен жалбоподателя. АС П. при проверката по чл. 168 от АПК, е намерил, че оспореният административен акт е валиден, издаден при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което е оставил без уважение подадената срещу него жалба. Решението е правилно. Неоснователни са развитите доводи, че съдебното решение е необосновано и неправилно, тъй като в него са нарушени съдопроизводствените правила. Решаващият съд е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК, чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК и е дал указания за разпределянето на доказателствената тежест върху страните, като е събрал относимите и необходими доказателства. Решението е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са съобразени със становищата на страните и обосновани на база на събраните по делото писмени и гласни доказателства- чл. 172а АПК. Установените по случая факти осъществяват състава на чл. 73, ал. 3 от ЗКН и пораждат правомощието на органа да издаде процесната заповед, с която да задължи собствениците на сградата- недвижима културна ценност за тяхна сметка да извършат в определен срок необходимите консервационни, реставрационни и ремонтни дейности по проектна документация, съгласувана по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 от ЗКН. За да бъде преценена материалноправната законосъобразност на такава заповед, следва да се изясни 1. дали в случая се касае за сграда със статут на недвижима културна ценност, 2. Нуждае ли се сградата от укрепителни, консервационно- реставрационни и/ или ремонтни дейности както и 3. дали адресатът на заповедта има качеството на собственик, концесионер или ползвател на недвижимата културна ценност. По делото е безспорно, че собствеността на сградите принадлежи на Р. И. П. А. ООД- гр. П.. По отношение втората материалноправна предпоставка за издаване на обжалваната заповед - нуждата от укрепителни, консервационно- реставрационни и/ или ремонтни дейности по делото също не се спори, че е налице. Липсва спор между страните за наличието на обстоятелства, застрашаващи недвижимата културна ценност, част от архитектурния комплекс на Стария П.. От приетите по делото технически експертизи, безспорно е било установено, че е възможно изпълнението на зададените в заповедта срокове за възстановяване и укрепване на съществуващите културни ценности. Обективираният оглед в Констативен протокол, от 31.08.2016 г. на комисия, назначена със заповед № 160 А2190/22.08.2016 г. на кмета на Община П., касае състоянието на сградата, чието описание в същия протокол, не се опровергава от дружеството- собственик. Този документ не е оспорен от жалбоподателя и официалната му удостоверителна сила не е оборена. В случая при проведеното административно производство фактите са били правилно установени и не са били оспорени от жалбоподателя. Спорен е въпросът относно това дали процесните сгради имат статут на Групов паметник на културата, архитектурно- строителен и производствено- технически комплекс. Н. е твърдението на касатора, че двете сгради не са паметници на културата и не са придобили статут на недвижима културна ценност. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗКН, културна ценност е нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, природна даденост или феномен, което е от значение за индивида, общността или обществото и има научна или културна стойност, а съгласно чл. 9 от същия закон, недвижимото културно наследство обхваща културни ценности, които са трайно закрепени към земята, включително под водата, както и прилежащата им среда. От разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗКН се изяснява, че на деклариране подлежат обекти, които могат да бъдат определени като недвижими културни ценности. Съгласно чл. 5, ал. 3 от ЗПКМ (отм. в редакцията към ДВ, бр. 29 от 1973 г.), дейността по издирване, опазване, възстановяване и използване на недвижимите паметници на архитектурното наследство се осъществява съвместно от Комитета за изкуство и култура и Министерството на архитектурата и благоустройството. Националният институт за паметниците на културата се намира под научно-методичното и творческо ръководство и на Министерството на архитектурата и благоустройството. Представените от ответника документи, относно статута на обектите, са изготвяни от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, поради което се налага и обоснован извод, че процесните сгради са получили статут на групов архитектурен паметник на културата. Съгласно § 12, ал. 1 от ПЗР на сега действащия Закон за културното наследство, заварените декларирани по досегашния ред недвижими паметници на културата запазват своя статут като декларирани обекти по този закон. С протокол от 22.05.2000 г. НСОПК, одобрено от министъра на културата, е одобрил обявяването на историческа зона "Филипопол-Трумонциум- П.", вкл. групови паметници на културата. Постановеният режим на опазване е задължителен за всички физически и юридически лица, съгласно чл. 59, ал. 3 ЗКН, във вр. с § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗКН. С положително становище от 24.11.2016 г. МК одобрява инвестиционен проект за временно аварийно укрепване на архитектурно-строителните паметници- ТСК, съгласно чл. 59, ал. 4 от ЗКН. В контекста на посочените разпоредби, следва да се приема, че обектите– предмет на обжалваната заповед са индивидуални архитектурни паметници на културата. По всички изложени по- горе съображения правилен се явява формирания от административния съд извод, че процесните тютюневи складове представляват културна ценност, както като деклариран паметник на културата по реда на ЗПКМ (отм.); вр. § 12 от ПЗР на ЗКН, така и като част от обявения с Протокол № 5/22.05.2000 г. на НСОПК, утвърден от Министъра на културата, групов архитектурно строителен паметник на културата "Система от улични ансамбли по ул. "И. В." и ул. "Цанко Дюстабанов" /. В този смисъл е и Решение № 2608/28.02.2018 г. по административно дело № 2346/2017 г. на ВАС трето отделение. Като е приел, че няма нарушение на закона, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт. Предвид посоченото заповедта се явява законосъобразна, а подадената срещу нея жалба неоснователна и недоказана. Не са допуснати твърдените от касационния жалбоподател нарушения, представляващи касационни основания. По изложените съображения решението на АС - П. е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в полза на Община П. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за изготвения отговор на касационната жалба и процесуално представителство в размер на 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Трето отделение