Определение № 309 от 25.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 222/2011 г.

Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] -[населено място] срещу Определение №7 от 7.І.2011 г. по ч.т.д. № 686/ 2010 г. на В. апелативен съд, с което е потвърдено Определение № 319 от 9.ХІ.2010 г. по т.д. №54/ 2010 г. на Р. окръжен съд, с което е върната исковата молба поради неотстраняване в дадения срок на нередовността й, с оплакване, че е неправилно. Ж. излага, че трайната практика на ВКС е, че е достатъчно държавната такса да е платена в срок, като липсата на уведомяване затова на съда, не е процесуална пречка за разглеждане на делото, като очевидно е станало някакво недоразумение - държавната такса жалбоподателят е платил на 2.ХІ.2010 г., с което е изпълнил определението за внасянето й. Ж. поддържа, че е трайна практиката на ВКС, че съдът е задължен служебно да провери дали е внесена държавната такса, каквато проверка в случая съдът не е направил или му е дадена погрешна информация от счетоводството. Заключава, че противоречиво се решава от съдилищата въпросът следва ли изрично да се уведомява съдът за платената държавна такса, след като с банковото авизо за полученото плащане, банката е уведомила вече съда за внасянето на държавната такса, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона. В Изложение на касационните основания жалбоподателят поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по отношение плащането на държавна такса в срок, като неправилно въззивният съд приравнява неуведомяването на съда за отстраняването на нередовността на исковата молба, на самата нередовност - позовава се на ТР №3/ 2010 г. на ВКС, ОСГК, според което липсата на вписване не прави исковата молба нередовна. Иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Ответникът по частната жалба [фирма] -[населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество частната жалба, като неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено определение за връщане на искова молба, с което се прегражда по - нататъшното развитие на делото, намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна. С обжалваното определение е потвърдено първоинстанцион - ното определение за връщане на исковата молба поради неотстраняване на нередовността й - непредставяне на доказателства за внесена държавна такса. Изложени са съображения, че[населено място] № 272/ 14.Х.2010 г., редовно връчено на ищеца на 29.Х.2010 г., първоинстанционният съд му е дал изрични указания да отстрани в едноседмичен срок нередовността на исковата молба, като приложи доказателства, удостоверяващи внасянето на 3960 лв. държавна такса, които указания жалбоподателят не е изпълнил до изтичане на срока на 5.ХІ.2010 г. Съдът е приел, че с разпоредбата на чл. 415 ал.1 и ал. 2 ГПК, законодателят е въвел специални по-строги изисквания към заявителя за осъществяване на исковата защита на претендираното субективно право, предмет на издадената заповед за изпълнение и по аргумент от чл. 415 ал. 2 ГПК, съдът няма задължение сам да проверява предявен ли е искът в едномесечния срок, нито дали е довнесена дължимата държавна такса - ищецът е този, който следва да представи доказателства, удостоверяващи изпълнение на вменените му от закона процесуални задължения. От изложените от жалбоподателя процесуалноправни въпроси, с оглед данните по делото, следва ВКС съобразно правомощията си посочени в т. 1 на ТР №1/2009 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, да изведе релевантния за спора процесуалноправен въпрос: за задължението на ищеца по чл. 415 ал. 1, вр. чл. 128 т. 2 ГПК и за правомощието на съда при неизпълнение на това задължение, да върне исковата молба, съгласно чл. 129 ал. 1 т. 3 ГПК. Както поддържа и жалбоподателят, като представя копие от Р.№130/2.ХІ.2010 г. по гр.д.№397/2010 г. на В. апелативен съд, макар и невлязло в законна сила, постановено по въпроса за отстраняване на нередовност на въззивна жалба относно дължимата държавна такса, относим и към релевантния за настоящото дело въпрос за държавната такса, дължима по искова молба, е налице съдебна практика. Затова е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Дори и да има противоречива съдебна практика по въпроса, вече има установена задължителна съдебна практика и тя е в смисъл: страната, съгласно чл. 128 т. 2 ГПК, има задължение да приложи към исковата молба документ за внесената държавна такса, следователно се касае за изискване на закона за редовност на исковата молба. Съгласно чл. 129 ал. 2 ГПК, когато исковата молба не отговаря и на изискването по чл. 128 ГПК, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок нередовността и съгласно чл. 129 ал. 3 ГПК - при неотстраняване на нередовността на исковата молба, същата се връща. След като ГПК (Д.в. бр.59/2007 г.) създава изрично изискване за представяне към исковата молба на документ за внесена държавна такса, като изискване за редовност на исковата молба, с което представянето на доказателства за внасяне на държавна такса, е приравнил с внасянето на държавната такса, неоснователно жалбоподателят се позовава на съдебната практика, установена по приложението на чл. 99 ГПК (отм.), която беше в смисъл, че съдът следва служебно да провери изпълнил ли е ищецът задължението да внесе държавната такса, когато му е било указано да представи документ затова, но той не го е представил своевременно, а е внесъл в срок държавната такса. В този смисъл са определения, постановени от ВКС по чл. 274 ал. 3 ГПК и съставляващи задължителна съдебна практика: Опр.№ 484/30.VІІ.2010 г. по ч.гр.д.№ 409/2010 г., Опр.№733/19.ХІІ.2009 г. по ч.т.д.№ 551/2009 г., Опр. № 257/8.ІІІ.2011 г. по ч.т.д.№ 146/2011 г., Опр.№201/13.V.2010 г. по ч.гр.д.№188/ 2010 г., Опр.№ 273/26.ІІІ.2010 г. по ч.т.д.№ 650/2009 г., всички на ВКС. Позоваването от жалбоподателя на ТР №3/ 2010 г. на ВКС, ОСГК, постановено по въпросите за редовността на исковата молба досежно вписването й, е несъстоятелно, тъй като изискването за представяне на доказателства за внесена държавна такса, е законодателно установено - чл. 128 т. 2 ГПК. Тъй като въззивният съд при проверката правилността на определението за връщане на исковата молба, е решил въпроса за отстраняване нередовността й досежно задължението за прилагане към исковата молба на доказателства за внесена държавна такса, в съответствие с така изложената съдебна практика, искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение