Определение № 12 от 24.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 2911/2017 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от процесуалния пълномощник на ответниците по касация – Джони Юнан Крето, ЕТ ЮНАН ГРУП – ДЖОНИ КРЕТО и Маджет И Криту, за изменение на постановеното по реда на чл.288 ГПК определение № 558/07.08.2018 г. по т. д. № 2911/2017 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о. в частта за присъдените разноски, в резултат на което всяко едно от лицата да получи по 1 500 лв. - договорено и заплатено за защитата пред ВКС адвокатско възнаграждение. Насрещната страна – УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ ЕАД гр. София с писмен отговор по реда и в срока на чл. 248, ал. 2 ГПК изразява становище за неоснователност на молбата. Противопоставя своевременно и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако съдът прецени, че молбата е основателна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното: Молбата по чл. 248 ГПК е депозирана в рамките на преклузивния срок, от легитимирани страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Следва да се споделят доводите на ответника по молбата, че физическото лице и едноличният търговец не са различни правни субекти, както и че така договореното адвокатско възнаграждение е прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност на делото и реализираната в тази връзка защита. Присъдените разноски и така надвишават нормативно установените минимални размери на адвокатското възнаграждение по Наредба № 1/9.07.2004 г. Предвид изложеното, не са налице основания за изменение на определението в частта за разноските в искания смисъл. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на второ отделение