Определение № 10911 от 15.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8858/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба подадена от И. Т. Ц., гр. Петрич и е против протоколно определение от 21 май 2024 г., постановено по адм. д. № 647/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград, в частта, в която е оставено без уважение искането на И. Т. Ц. за конституиране като заинтересувана страна по адм. д. № 647/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения в срока по чл.232 АПК не са депозирани.. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. С атакуваното протоколно определение, е оставено без уважение искането на И. Т. Ц. за конституиране като заинтересувана страна по адм. д. № 647/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград. В частната жалба се навеждат доводи за нарушаване на процесуалните правила. За да остави без уважение искането, първоинстанционният съд приема, че жалбоподателката не е вписана в КРНИ като собственик на поземлен имот с идентификатор 56126.601.1533 по КК на гр. Петрич или на част от него, поради което същата няма правен интерес от оспорването на този административен акт. Така постановеното определението е правилно. Предмет на оспорване е извършено изменение в Кадастралния регистър на недвижимите имоти за поземлен имот с идентификатор 56126.601.1533 по КККР на гр. Петрич, състоящо се в заличаване от регистъра на В. В. Ц. с 1/3 идеална част от правото на собственост върху имота и вписване на К. Т. Ц., В. Т. Ц. и Т. В. Ц. с по 1/3 идеална част от правото на собственост върху поземления имот. В оспореното уведомление е отразено още, че изменението засяга поземлен имот с идентификатор 56126.601.1533, за който в кадастралния регистър като собственик е вписан К. Т. Ц. с 2/3 идеални части от правото на собственост. Правилен е изводът на съда, че жалбоподателката не попада в кръга на заинтересуваните лица, имащи право на жалба срещу действие по изменение на КРНИ съгласно § 1, т. 13 от ДР ЗКИР, която разпоредба визира, че „заинтересувани лица“ по смисъла на ЗКИР са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на предоставени права на управление – ведомствата и общините, на които са предоставени правата. От представените по делото доказателства е видно, че И. Т. Ц. не е вписана в КРНИ като собственик на ПИ с идентификатор 56126.601.1533 или на част от него, поради което същата няма правен интерес от оспорване на административния акт, предмет на съдебното производство пред първоинстанционния съд. Съгласно чл. 2, ал. 5 ЗКИР кадастърът има действие само по отношение на вписаните лица. На невписаните собственици кадастърът не може да бъде противопоставен, защото не засяга техните права. Предвид изложеното, като е приел, че жалбоподателката няма правен интерес от оспорването на този административен акт, съдът е постановил правилно определение, което следва да се остави в сила. Предвид това, че обжалваното протоколно определение на Административен съд Благоевград, в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно - следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав