Определение № 181 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 155/2011 г.

Производството е по реда на чл.2 74 ал.2 ГПК. Постъпила е частна жалба от [фирма] срещу Определение № 537 от 13.01.2011 год. по ч.гр.д.№ 13152/10 год. на С. градски съд с което е оставена без разглеждане, като недопустима частната жалба на дружеството срещу разпореждането от 29.09.2010 год. по гр.д.№ 43997/2010 год. на СРС, 77 с-в. С него е оставено без уважение искането на [фирма] за продължаване на срока за отговор на исковата молба. Частната касационна жалба депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да остави без разглеждане частната жалба, съставът на СГС се е позовал на това, че актът с който съдът се произнася по искане за продължаване на срок, не подлежи на обжалване. Това становище е законосъобразно. Както многократно е имал случай да се произнесе ВКС, съгласно чл.274 ал.1 ГПК, подлежат на обжалване определенията, респ. разпорежданията на съда, които са преграждащи по-нататъшното развитие на делото - т.1 или обжалваемостта им е изрично предвидена в закона - т.2. Разпореждането за продължаване или за оставяне без уважение искането за продължаване на определен от съда или от закона срок няма преграждащ характер по отношение развитието на спора и в законовата норма не е предвидена възможност за самостоятелното му обжалване. Предвид на горното Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.