Определение № 6199 от 21.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5093/2024 г.

Производството е по реда на чл.229, ал.1 АПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Д. В. К., гражданин на Руската федерация, роден на [дата]., чрез адв. Я. Косарова-САК против определение № 4394 от 25.04.2024 г. по адм.дело № 4132/2024 г. на Административен съд – София град /АССГ/, в частта му с която е отхвърлена като неоснователна жалба срещу разпореждане за предварително изпълнение на заповед УРИ №5392 ПАМ-793/18.04.2024г. на гл. инспектор С. Славчев-началник сектор „Незаконна миграция“ при отдел „Миграция“ СДВР.

Правят се възражения за неправилно прилагане на материалния закон и процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на твърденията на страната, която не е необходимо да доказва, че животът и здравето му ще бъдат застрашени в страната по произход, където искат да го изпратят принудително и предварително, преди да е успял да защити правата си по основната заповед.

Ответната страна не изразява становище по частната жалба, въпреки предоставената ѝ от съда възможност.

Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Производството пред административния съд е образувано по жалба на Д. В. К., гражданин на Руската федерация, роден на [дата]., чрез адв. Я. Косарова-САК към Фондация за достъп до права-ФАР, срещу:

1. Разпореждане за принудително изпълнение на заповед УРИ №5392 ПАМ-793/18.04.2024г. на гл. инспектор С. Славчев-началник сектор „Незаконна миграция“ при отдел „Миграция“ СДВР /чл.60 АПК/, като е поискано спиране на предварителното изпълнение до окончателното решаване на делото;

2. Заповед УРИ №5392 ПАМ-793/18.04.2024г. на гл. инспектор С. Славчев - началник сектор „Незаконна миграция“ при отдел „Миграция“ СДВР за налагане на ПАМ „връщане до страна на произход“-Руска федерация;

3. Заповед УРИ №5392 ПАМ-794/18.04.2024г. на гл. инспектор С. Славчев - началник сектор „Незаконна миграция“ при отдел „Миграция“ СДВР за принудително настаняване в СДВНЧ при дирекция „Миграция" на Д. К. за срок не повече от шест месеца от датата на фактическото настаняване.

В жалбата е било посочено, че лицето не разполага с достатъчно средства за заплащане на правна помощ и че поради особеностите на развитието на конфликта между Русия и Украйна, както и собствената му позиция по него са застрашени здравето и живота му при връщането му в страната по произход – Русия. Същият подлежи на мобилизация и евентуално наказание при отклоняване от нея. Изложени са множество доводи за незаконосъобразността на оспорваните от него актове.

Съдът е изложил приетите за установени факти на базата на представената административна преписка. Приел е за установени фактите при специалната операция и по преписката, послужили като основание на налагане на принудителната административна мярка. Не е обсъдил наличието на основанията на допускане на предварително изпълнение като се е ограничил единствено да изследва дали лицето е противопоставило твърдения и доказателства за настъпването на тежки и непоправими вреди и доколкото според съда жалбоподателят не е посочил такива е счел разпореждането за допускане на предварително изпълнение за законосъобразно. Ето защо е отхвърлил жалбата в тази ѝ част.

Така постановеното определение, в частта му касаеща допуснатото предварително изпълнение, е неправилно.

Видно от разпореждането на административния орган основанието, поради което същият е допуснал предварително изпълнение на заповед УРИ №5392 ПАМ-793/18.04.2024г. на гл. инспектор С. Славчев-началник сектор „Незаконна миграция“ при отдел „Миграция“ СДВР е, че съществува опасност изпълнението ѝ да бъде осуетено или сериозно затруднено. Същият не е посочил от какво прави тези изводи, нито на основание чл. 60, ал. 2 от АПК освен бланкетното цитиране на текста на кодекса е мотивирал разпореждането си за допускане на предварително изпълнение. Първоинстанционният съд не е обсъдил съответствието на обжалваното разпореждане с изискването на чл. 60, ал. 2 АПК за излагане на мотиви, с което е допуснал съществено нарушение на процесуалния закон довело до нарушение и на материалноправната норма. Константна е съдебната практика на ВАС, която изисква разпорежданията по чл. 60 АПК да бъдат мотивирани, с оглед по-високата степен на засягане на правата на лицата и евентуалната преценка на съда при наличие на друг противопоставим интерес на засегнатото лице.

В допълнение съдът не е анализирал доказателствата по преписката, от които е било видно, че лицето е било намерено на посочения от него пред българските власти адрес и това опровергава извода на длъжностното лице, че Костиряченко може да осуети изпълнението на заповедта за връщане до страната на произход.

Отделно от това, съдът неправилно е интерпретирал твърденията на лицето. Вярно, че основните мотиви в първоинстанционната му жалба са насочени към законосъобразността на оспорваните от него актове, но Д. К. е посочил, че не е отчетено обстоятелството, че може да бъде подложен на преследване и е застрашен живота му. Посочил е и че не желае да бъде мобилизиран, доколкото участието във военни действия е в разрез с религиозните и нравствените му ценности, а в Русия е обявена всеобща мобилизация. В този смисъл, жалбоподателят е направил достатъчно твърдения в какво се изразяват тежките и непоправими вреди, които може да понесе от изпълнението на заповедта за принудителното му връщане до страната по произход.

Административният съд е следвало да обсъди тези твърдения, които не са само по съществото на спора, но и пряко касаят предварителното принудително изпълнение на заповедта. Постановеното от АССГ определение е неправилно и следва да се отмени, като се отмени и разпореждането на допускането на предварителното изпълнение. В този смисъл е и последната съдебна практика, формирана от различни състави на Върховния административен съд.

Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, в настоящия си съдебен състав на Трето отделение,