Определение № 192 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 65/2010 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 вр. чл.274, ал.1 т.1 ГПК, образувано по частна жалба на Н. Л. А. в качеството й на ликвидатор на “ Ен Е. Г. ” ООД / в ликвидация/ – гр. Б. срещу разпореждане № 380 от 19.11.2009г. по ч.т.д. 205/09г. на Бургаски апелативен съд. Изложени са съображения за допуснати нарушения и се иска отмяна на обжалваното определение. Ответникът по частната жалба –Х. К. е на становище, че частната жалба е недопустима, а по същество – неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Ответникът по частната жалба е поддържал, че А. нямала качество на ликвидатор на дружеството, а такова качество имал Ж. В. Надлежни доказателства за това твърдение не са представени, а и освобождаването на А. като ликвидатор на дружеството е предмет на решението, против което е подадена касационната жалба, чието връщане определя и процесуалния спор в настоящето производство т.е. това решение не е влязло в сила и не е породило правни последици. С определението, предмет на обжалване, състав на Бургаски апелативен съд е върнал касационната жалба на Н. Л. А. в качеството й на ликвидатор на “ Ен Е. Г. ” ООД / в ликвидация/ – гр. Б. против решение № 291/11.09.2009г. по в.т.д. №205/09г. на Бургаски апелативен съд, като е приел, че с оглед данните по делото, касационната жалба срещу посоченото решение е подадена след изтичане на срока по чл.283 ГПК. Частната жалба е основателна. Съобщение за постановяване на решението на въззивният съд, предмет на касационно обжалване не е било връчено редовно, с оглед липсата на задължителните реквизити, определящи валидносттта му, изрично посочени в разпоредбата на чл.50, ал.3 ГПК. Цитираната норма очертава начина за удостоверяване на връчването на търговци и юридически лица, като императивно изисква връчителя да посочи имената и длъжността на получателя. В случая съобщението е връчено на С. А., а определянето му като служител не е достатъчно съобразно изложеното. Връчителят, с оглед редовност на съобщаването на решението е следвало да впише изрично и длъжността на лицето. Ирелевантни са направените, както от жалбоподателя, така и от ответника по жалбата, доводи, свързани с установеност на наличие на трудово правоотношение между получилият съобщението- С. А. и трето лице. Този извод произтича от това, че наличието на трудово правоотношение с друг работодател, различен от страната по делото, дори не индицира липсата на такова с нея, поради правната възможност трудов договор да бъде сключен с повече от едно лица. А и в случая съществено е не с кого получателят на съобщението е в трудово правоотношение, а това дали е в такова с дружеството – страна в производството и дали може съобразно разпоредбата на чл. 50, ал.3 ГПК валидно да получава съобщения по делото. От изложеното следва, че въззивният съд е извършил неправилно преценка на началната дата, от която е следвало да се брои срока по чл.283 ГПК, с оглед нередовно връченото съобщение на жалбоподателя за постановяване на решението и касационната жалба е подадена в пределите на този срок, поради което, обжалвания съдебен акт следва да бъде отменен, а делото върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по чл.285 ГПК Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение