Решение № 37 от 28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 739/2009 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. П. Х. срещу разпореждане от 09.11.2009 г. на Софийския градски съд по ч.гр.д. № 2* от 2007 г. за връщане на частната касационна жалба на Д. Х. срещу определението от 17.07.2008 г. по ч.гр.д. № 2* от 2007 г. на Софийския градски съд. В частната жалба се излагат съображения за нищожност и неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли той да бъде отменен. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение счита следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /ищец по делото/, в срока за обжалване, посочен в чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателят е получил съобщение за обжалваното разпореждане на Софийския градски съд на 23.11.2009 г., а частната жалба е подадена на 26.11.2009 г./ и срещу акт на въззивен съд за връщане на частна жалба, който съгласно чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.2 във връзка с чл.275, ал.2 от ГПК във връзка с чл.262, ал.3 от ГПК подлежи на обжалване пред ВКС. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна поради следното: Обжалваното разпореждане е валиден и допустим съдебен акт. Неоснователно е твърдението на жалбопадателя, че то е нищожно, тъй като в него не било посочено кога е постановено и не било подписано от съдия. Видно от разпореждането, в него изрично е посочена датата на постановяването му- 09.11.2009 г. и същото е подписано от съдията, постановил това разпореждане- с. Г.. О. разпореждане е и правилно, поради следното: С разпореждания от 03.10.2008 г. и от 12.03.2009 г. Софийският градски съд двукратно е оставял без движение частната жалба на Д. Х. срещу определение от 17.07.2008 г. по ч.гр.д. № 2* от 2007 г. на СГС и му е давал едноседмичен срок да отстрани следните две нередовности на тази частна жалба: 1. Да конкретизира основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.280 от ГПК, като представи изложение с обосновка кой е материалноправния или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл съда в обжалваното определение и 2. Да се приподпише частната касационна жалба от адвокат и се приложи адвокатско пълномощно, изходящо от жалбоподателя. В даденият му от съда срок жалбопадателят Д. Х. не е отстранил тези нередовности на частната си касационна жалба. Действително, подал е писмено становище от 12.06.2009 г., но в него не е посочил кой е според него материалноправния или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд в определението от 17.07.2008 г. /посочил е само, че счита касационното обжалване на това определение за допустимо на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, без да е посочил произнасянето на ВКС по кой относим към делото правен въпрос би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото/. Тоест, не е отстранил първата констатирана от съда нередовност на частната жалба. По отношение на втората нередовност на частната жалба жалбоподателят е заявил, че сам той има юридическа правоспособност, но не е представил доказателства в подкрепа на това свое твърдение. Предвид неотстраняването в срок на нередовностите на частната жалба, на основание чл.275, ал.2 от ГПК във връзка с чл.262, ал.2, т.2 от ГПК частната жалба е следвало да бъде върната. Ето защо, обжалваното разпореждане от 09.11.2009 г. за връщане на тази частна жалба е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение