Определение № 122 от 10.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 141/2009 г.

А. Г. Е. от гр. В. и други, са подали частна касационна жалба срещу определението на Варненския апелативен съд, постановено на 1. 12. 2008 г. по гр. д. № 543/2008 год.. Към жалбата е приложено изложение на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Ответникът по жалбата - Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, Териториална дирекция – Варна, счита че производството на частно касационно обжалване е недопустимо, а жалбата е неоснователна по същество. След проверка, касационният съд установи следното: Варненският окръжен съд с определение от 12. 8. 2008 г. по ч. гр. д. № 1814/2008 год. е допуснал обезпечение на бъдещ иск на Комисията срещу А. Е. и други – сега жалбоподатели, чрез налагане възбрана върху конкретно описани недвижими имоти, запор на моторни превозни средства и на банкови сметки. Определението е оставено в сила от Апелативен съд – Варна с определение от 1. 12. 2008 г. по ч. гр. д. № 543/2008 год.. С определението на апелативния съд се дава разрешение по същество на производството по искане за обезпечение на иск, поради което то може да подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС.словие за развиване на производството по обжалване пред касационния съд е наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Жалбоподателите са се съобразили с това изискване на закона и са представили изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, в което се позовават на т. 3 от разпоредбата - произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Като такъв, те считат, въпроса, дали обезпеченото имущество следва да произхожда от твърдяната престъпна дейност или обезпечителни мерки могат да се допускат и за имущество, което многократно надвишава сумите, които ответникът е могъл да придобие от тази дейност. Поставеният от жалбоподателите въпрос не касае точното прилагане на закона и не може да бъде основание за допускане на касация. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД, производството по този закон се провежда, когато е установено, че дадено лице е придобило имущество със значителна стойност, за което може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност и срещу лицето е започнало наказателно преследване по изрично посочени текстове от Наказателния кодекс. Законът не предвижда съпоставка и зависимост на имущественото придобиване от конкретното престъпление, за което срещу лицето е започнало наказателно производство. Хипотезата на чл. 3, ал. 1 допуска производството по ЗОПДИППД върху имущество със значителна стойност, за което има основателна вероятност да е придобито от престъпна дейност от всякакво естество. По изложените съображения Върховният касационен съд счита, че не са налице предпоставките по чл. 280 ал. 1 ГПК за касационно обжалване и на основание чл. 274, ал. 3 ГПК