Определение № 107 от 11.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 1023/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на пълномощника на [фирма] –София срещу определение №658/05.11.2012 г. по т.д. 479/2012 на ВКС, 1-во т.о. на ТК, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на същия жалбоподател срещу въззивно определение от 23.04.2012 г. по ч.гр.дело №5542/2012 на СГС, с което е потвърждава разпореждане на първоинстанционния съд за отказ от издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично вземане по чл.417 т.2 ГПК-въз основа на извлечение от сметка на банка за сумите от 9 680,29 лева-дължими по договор за кредит и 3 063,02 лева-лихва. Ответникът по частната не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС, ТК се е позовал на обстоятелството, че касационната жалба е подадена при действието на чл.280 ал.2 от ГПК в редакцията и в ДВ бр.100/21.12.2010 г. и в сила от тази дата, от която следва, че не подлежат на касационно обжалване решения по търговски дела с цена на иска под 10 000 лева. Настоящият състав на ВКС, ІІ ро т.о. на ТК споделя така изразеното становище по следните съображения: Претенцията е по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично вземане по чл.417 т.2 ГПК-въз основа на извлечение от сметка на банка за сумите от 9 680,29 лева-дължими по договор за кредит и 3 063,02 лева-лихва. С оглед цитираната процесуална разпоредба на чл. 274 ал.4 ГПК и във връзка с чл.280 ал.2 ГПК и предвид тези на чл. 365 т.1 от ГПК във връзка с чл. 287 ТЗ във връзка с чл. 286 ал.2 във вр. с чл.1ал.1, т.7 ТЗ, предметът на спора е търговски. От изложеното следва, че обжалваното определение за оставяне без разглеждане на касационната жалба се явява правилно и следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение