Решение № 11000 от 1.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14103/2010 г.

Решение № 11000 от 1.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14103/2010 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Александър Станчев Костов, срещу решение № 1069 от 17.09.2010 г. по адм. дело № 900 по описа за 2010 г. на административния съд - Бургас. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на закона, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира присъждане на направени съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - кметът на община Поморие не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разглеждана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Бургас е бил мълчалив отказ на директора на дирекция "БФМДТ" при община Поморие да се произнесе по молба с вх. № 94-А-14 от 26.01.2010 г. на Александър Станчев Костов, представляваща искане за възстановяване на недължимо платена сума в размер на 2 229.65 лв., представляваща местен данък за прехвърляне на недвижим имот, находящ се в землището на с. Александрова, община Поморие. С жалба с вх. № 94-А-26 от 26.02.2010 г. лицето е обжалвало този мълчалив отказ пред кмета на община Поморие. С жалба с вх. № 3391 от 28.04.2010 г., отправена до административния съд - Бургас, е поискано да бъде отменен мълчаливия отказ на кмета на община Поморие за възстановяване на недължимо платен данък. Съдът, като се е позовал на чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, според която разпоредба установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, както и че обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред, е приел, че е приложима процедурата по чл. 128 и сл. от ДОПК относно прихващане и възстановяване. Приел е също, че е сезиран с допустима жалба, като се е позовал на чл. 58 от АПК и на Постановление на пленума на ВС № 4 от 22.09.1976 г. Изложил е подробни съображения относно законосъобразността на обжалвания акт. От фактическа страна се установява, че Славейка Кирилова Димитрова е праводателка на жалбоподателя, понеже му е продала свой собствен недвижим имот, представляващ земеделска земя, като по повод на това е съставен нотариален акт № 101 от 27.04.2006 г., поправен с нотариален акт № 73 от 25.05.2006 г. С втория нотариален акт е прието, че следва да се поправи първия, като се създава нов пункт 3 със съдържание: "Разноските за прехвърлянето на описания в пункт 1 недвижим имот - местни, държавни и нотариални такси за сметка на продавача". Установява се също, че това лице се е легитимирало като собственик на имота, предмет на договора за покупко-продажба, за който е издаден посочения нотариален акт, с договор за доброволна делба на наследствени земеделски земи от 10.06.200 г., вписан под № 233, том I при службата за вписвания при РС Поморие. Същата е осъществена с оглед постановено решение № 271 от 20.04.2000 г. на поземлена комисия - гр. Поморие. За да обоснове преценката си съдът е обсъдил чл. 5 от ЗСПЗЗ, според която разпоредба собствениците на земеделски земи, възстановени по реда на този закон, се освобождават от държавни, държавни нотариални такси и местни данъци и такси при сключване на договори за аренда, на договори за наем със срок повече от 1 г., доброволни делби и разпоредителни сделки със земеделски земи за срок от 5 години. В процесния спор тази разпоредба не намира приложение, т. е. жалбоподателят не може да претендира недължимо платен от него местен данък, понеже обсъжданата продажба се предхожда от договор за доброволна делба, по силата на който Славейка Димитрова е станала собственик на недвижимия имот. След като продажната на имота не е извършена след неговото възстановяване, нормата на чл. 5 от ЗСПЗЗ не може да бъде приложена и не освобождава страните от задължението за заплащане на държавни такси и местни данъци и такси. Освен това, съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗМДТ данъкът се заплаща от приобретателя на имуществото по чл. 44 от закона, а при замяна - от лицето, което придобива имуществото с по-висока стойност, освен ако е уговорено друго. В случай, когато е уговорено, че данъкът се дължи от двете страни, те отговарят солидарно, а когато страните са се уговорили, че данъкът се дължи от прехвърлителя, то другата страна, в случая жалбоподателя, е поръчител. Понеже в ЗМДТ не е уредена правната фигура на поръчителя, то на основание чл. 46, ал. 2, изр. първо от ЗНА, следва да намерят приложение нормите на ЗЗД. Съгласно чл. 141 от ЗЗД, поръчителят е задължен солидарно с главния длъжник. При изложената фактическа обстановка и след като разноските по прехвърлянето на правото на собственост чрез посочения по-горе договор са поети от прехвърлителя, жалбоподателя, като купувач се явява солидарно задължен с продавача за дължимия местен данък и същият не се явява недължимо платен. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Съдът правилно е преценил, с оглед на чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ кой е приложимият процесуален ред и това е чл. 128 и сл. от ДОПК. По силата на чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите. Така и след като разпоредбата на чл. 131, ал. 1 от ДОПК предвижда, че непроизнасянето в срок по искане за прихващане и възстановяване съставлява мълчалив отказ, то следва да се приеме, че по повод молба с вх. № 94-А-14 от 26.01.2010 г. от страна на лицето е налице постановен мълчалив отказ. С оглед на чл. 129, ал. 7 от ДОПК, в която норма изрично е записано, че актовете за прихващане или възстановяване могат да се обжалват по реда за обжалване на ревизионните актове, то на основание чл. 156, ал. 2 от ДОПК, при изложената фактическа обстановка, следва да се приеме, че е налице абсолютната процесуална предпоставка за обжалване по съдебен ред, а именно обжалване по административен ред, което в случая е осъществено с постановяване на акт по смисъла на чл. 156, ал. 4 от ДОПК, а именно мълчаливо потвърждаване на обжалвания акт. Съдът правилно е преценил допустимостта на жалбата пред него и с оглед на срока за обжалване по чл. 156, ал. 5 от ДОПК. Относно основният спорен момент дали в случая е налице недължимо платена сума за данък по отношение на лицето-купувач, следва да се приеме, че съдът е дал правилен отговор, като се е позовал на чл. 45 от ЗМДТ. По силата на чл. 5, ал. 1 от ЗСПЗЗ собствениците на земеделски земи, възстановени по реда на този закон, се освобождават от държавни, държавни нотариални такси и местни данъци и такси при сключване на договори за аренда, на договори за наем със срок повече от 1 г., доброволни делби и разпоредителни сделки със земеделски земи за срок 5 години. Този ЗСПЗЗ създава преференциален режим на облагане и то по отношение на данъка при придобиване на имущества, който се отклонява от хипотезите на освобождаване по Закона за местните данъци и такси. Колизията между общия режим по ЗМДТ и специалната разпоредба на чл. 5 от ЗСПЗЗ е в полза на специалната норма, която се отнася само до земеделски земи, правото на собственост върху които е възстановено по реда на закон. Освобождаването от данък при придобиване на имущества по раздел III, глава втора от ЗМДТ (чл. 44 - чл. 51) в хипотезата на чл. 5, ал. 1 от ЗСПЗЗ е относимо към доброволните делби и разпоредителните сделки със земеделски земи. В рамките на визирания 5 годишен период освобождаването от данък е еднократно, само за собствениците, на които се възстановява правото на собственост върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ и ако е уговорено, че данъкът се дължи от собственика (прехвърлителя). В случая това право вече е упражнено от страна на Славейка Димитрова доколкото тя има качеството на съсобственик поради наследяване върху земеделска земя и е извършена доброволна делба с другия съсобственик на същата, и доколкото не се оспорва срока, в който то е упражнено. От друга страна това лице не се явява освободено от заплащане на данък за придобиване на имущество, във връзка с осъщественото от него отчуждаване на собствен недвижим имот, представляващ земеделска земя, но поради уредения между страните начин за разпределяне на разноските във връзка с договора за неговата покупко-продажба. Правилно при това положение административният съд се е позовал на чл. 45, ал. 1, изречение трето от ЗМДТ, респ. и на чл. 141 от ЗЗД, според която разпоредба поръчителят се явява солидарно задължен с главния длъжник. Продавачът в случая се явява длъжник за процесния данък по силата на законовата норма (чл. 45 от ЗМДТ) и поради посоченото разпределение на разноските по договора за покупко-продажба, а купувачът се явява солидарно задължен с него отново по силата на посочената законова норма (чл. 45, ал. 1, изречение трето от ЗМДТ). Платената от него сума не се явява недължимо платена, за да му бъде възстановена по реда на чл. 128 и сл. от ДОПК. Отношенията между купувача и продавача са частноправни, облигационни, и не рефлектират върху спора дали данъкът, платен от купувача е недължимо платен, съответно, че незаконосъобразно е отказано възстановяването му, понеже същият е дължим и платен, т. е. върху публичноправното отношение между жалбоподателя, като платец на публичноправно задължение и държавата и общината, чрез нейните органи като страна по него. Няма пречка жалбоподателят да поиска да му бъде възстановена платената от него сума от посоченото физическо лице, съдлъжник, след като е изпълнил негово законово задължение по правилата на солидарната отговорност. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение