Определение № 4218 от 23.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3331/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по постъпила от ”В. А. М.” Е., ЕИК[ЕИК], частна жалба № 252/ 12.01.2024 г., насочена против разпореждане № 327 от 20.12.2023 г., постановено по въз. ч. гр. дело № 369/2023 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново, с което е върната частна жалба № 6074/16.11.2023 г. на „В. А. М.“ Е. срещу Определение № 613 от 01.11.2023 г., постановено по делото. В частната жалба не се излагат съображения за незаконосъобразност на разпореждането. Моли се за отмяна на същото. По така подадената частна жалба настоящата касационна инстанция съобрази следното: Производството по в. гр. д. № 369/2023 г. по описа на ВТАС е образувано по три частни жалби на „В. А. М.“ Е.- [населено място] с вх. № 7397 от 24.07.2023 г. срещу определение № 721 от 10.07.2023 г.; вх. № 6719 от 03.07.2023 г. срещу определение № 618 от 13.06.2023 г. и вх. № 2337 от 04.05.2023 г. срещу определение № 418 от 20.04.2023 г., всички актове, постановени по в. гр. д. № 63/2023 г. по описа на ВТОС. С определение № 476 от 29.08.2023 г. по делото апелативният съд е потвърдил обжалваните три определения на Окръжен съд – Велико Търново. Срещу въззивното определение е постъпила частна касационна жалба № 4968 от 26.09.2023 г., подадена от „В. А. М.“ Е. - В.. С разпореждане № 231 от 02.10.2023 г. въззивният съд е оставил без движение частната жалба с указания в едноседмичен срок от получаване на съобщението жалбоподателят да изправи констатирани нередовности на жалбата, включително да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 15 лв., с предупреждението, че жалбата ще бъде върната, ако не бъдат отстранени в указания срок нередовностите. Съобщението за определението е връчено редовно на жалбоподателя на 10.10.2023 г. На 18.10.2023 г. /с пощенско клеймо от 17.10.2023 г./ е депозирана молба от жалбоподателя за предоставяне на правна помощ по реда на чл. 94 и сл. ГПК, състоящата се в осигуряване на безплатна адвокатска защита за приподписване на частната касационна жалба и изготвяне на касационни основания; както и администриране на частната касационна жалба без внасяне на такса по чл. 83 ал. 2 ГПК, тъй като дружеството било в затруднено финансово състояние. С определение № 613 от 01.11.2023 г. ВТАС е оставил без уважение като неоснователна и недоказана молбата за предоставяне на правна помощ и за освобождаване от внасяне на държавна такса по частната касационна жалба. Съобщението за това е връчено на жалбоподателя на 09.11.2023 г. Срещу това определение на ВТАС е постъпила частна жалба № 6074/16.11.2023 г., подадена от „В. А. М.“ Е.-гр.В.. С разпореждане № 286 от 21.11.2023 г. на ВТАС е оставена без движение частната жалба с указания до жалбоподателя в едноседмичен срок от получаване на съобщението за това да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лв., с предупреждението, че ако нередовността не бъде отстранена в указания срок, частната жалба ще бъде върната. Съобщението за това е връчено на жалбоподателя на 05.12.2023 г. С разпореждане № 327 от 20.12.2023 г. апелативният съд е постановил връщане на частната жалба срещу определение № 613/01.11.2023 г. поради неотстраняване на нередовностите й в срок, връчено на жалбоподателя на 04.01.2024 г. На 10.01.2024 г. жалбоподателят с молба вх. № 192 е направил искане за възстановяване на срока по разпореждане № 286/ 21.11.2023 г. за внасяне на такса по жалбата му срещу определение № 613/01.11.2023 г. по в. гр. д. № 369/2023 г. по описа на ВТАС, с твърдение за наличие на непреодолими обстоятелства, довели до неизпълнение на разпореждането за внасяне на такса. Съдът е указал на молителя да посочи в какво се състоят непредвидените обстоятелства, обуславящи невъзможността за внасяне на таксата от 15 лева и да представи препис от молбата за ответната страна. Преписи са представени, конкретизация на молбата липсва. Така подадената от жалбоподателя молба по чл. 64, ал. 3 ГПК за възстановяване на срока за внасяне на държавна такса по отношение на частната жалба срещу определение № 613/01.11.2023 г. е приета от въззивния съд за процесуално недопустима като просрочена и поради обстоятелството, че вече е било постановено разпореждане за връщане на частната жалба. Постановено е определение № 809 от 11.12.2024 г. по въз. ч. гр. дело № 369/2023 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима посочената по-горе молба. Това определение е обжалвано пред ВКС и жалбата срещу него е предмет на разглеждане по гр. дело № 3330/2025 година по описа на ВКС. В настоящото производство касационната инстанция следва да се произнесе по законосъобразността на разпореждане № 327 от 20.12.2023 г., постановено по въз. ч. гр. дело № 369/2023 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново, с което е върната частна жалба № 6074/16.11.2023 г. на „В. А. М.“ Е. срещу Определение № 613 от 01.11.2023 г., постановено по В.Ч.Г.Д. № 369/2023 г. В процесния случай с връщането на частната жалба по делото за жалбоподателя са започнали да текат два срока: за обжалване на разпореждането за връщане и срокът по чл. 64, ал. 3 ГПК за подаване на молба за възстановяване на пропуснатия срок поради особени непредвидени обстоятелства. С оглед съществуващата връзка на преюдициалност между двете конкуриращи се права – не може да бъде възстановен срок, който не е започнал да тече и съответно не е пропуснат; ако се направят и двете искания, първо следва да е налице произнасяне по разпореждането за връщане на жалбата като се установи дали е започнал да тече срокът, изтекъл ли е или е пропуснат – т. е. настоящата касационна инстанция първо следва да се произнесе по основателността на настоящата жалба против разпореждане № 327 от 20.12.2023 г., постановено по въз. ч. гр. дело № 369/2023 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново, а след това – по частната жалба по гр. дело № 3330/2025 година по описа на ВКС, касаеща възстановяване на срока за обжалване. Настоящият състав на ВКС, III г. о. приема, че подадената против посоченото разпореждане частна жалба следва да бъде разгледана по същество като насочена срещу акт, подлежащ на обжалване пред касационната инстанция. В тази връзка касационната инстанция приема следното: Постановеното разпореждане е правилно и законосъобразно. На жалбоподателя са дадени точни и ясни указания в какво се състои нередовността на подадената от него частна жалба № 6074/16.11.2023 г. срещу Определение № 613 от 01.11.2023 г., постановено по делото, а именно – невнасяне на държавна такса за касационно обжалване. Посочени са и последиците в резултат на бездействието на страната. Разпореждането е връчено редовно на жалбоподателя на посочената по-горе дата – 05.12.2023 година и в рамките на посочения законов срок жалбоподателят не е изпълнил указанията на съда за внасяне на дължимата държавна такса. Разпореждането на Апелативен съд – Велико Търново № 327 от 20.12.2023 година е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди. Доколкото настоящото производство е образувано при невнесена от жалбоподателя държавна такса за касационно обжалване, същият следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение