Определение № 388 от 11.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1393/2010 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 18.03.2010 г. по гр.д. № 3826/2009, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 14.07.2008 г. по гр.д. № 21295/2007, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 92 ЗЗД. Недоволен от решението е касаторът [фирма], филиал М. п., представляван от адв. И. Б. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за предпоставките за намаляване на обезщетението или освобождаването на длъжника от отговорност по чл. 83, ал. 1 ЗЗД, който има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответницата по жалбата Д. И. Т. – М. я оспорва, като счита, че повдигнатият въпрос няма претендираното значение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответницата не е изпълнила задължението да придобие специалност по “педиатрия” по сключения договор за повишаване на квалификацията, тъй като работодателя не е изпълнявал в пълен размер задължението си да й осигури ползването на платен отпуск в размер на 6 месеца годишно. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият правен въпрос обуславя решението по делото, и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение