Определение № 8154 от 17.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6947/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 от АПК, във връзка с чл. 60, ал. 10 от АПК. Образувано е по частна жалба на "Банско-Терме" ЕООД, представлявано от управителя Е. Д. Б. чрез процесуален представител адв. А. Димитрова от АК – Варна против Определение № 3345/12.06.2026 г., постановено по административно дело № 834/2026 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е оставена без разглеждане жалбата на „Банско Терме“ ЕООД против Решение № 154, прието на заседание на Общински съвет-Разлог, проведено на 28.05.2026 г., в частта му по т. 4, с която на основание чл. 60, ал. 1 от АПК се предлага допускане на предварително изпълнение на решението, и производството по делото е прекратено. В частната жалба се сочи неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на административнопроизводствени правила, поради което се иска неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна – Общински съвет – Разлог не ангажира становище по частната жалба. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд, след като обсъди доводите в частната жалба, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното определение в пределите на чл. 236 АПК, намира следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.Разгледана по същество, жалбата е основателна. С обжалваното определение Административен съд – Благоевград е оставил без разглеждане жалбата на „Банско Терме“ ЕООД срещу т. 4 от Решение №154/28.05.2026 г. на Общински съвет – Разлог, с която на основание чл. 60, ал. 1 АПК е предвидено предварително изпълнение на решението, и е прекратил производството по делото. Изводът за недопустимост е постановен при неправилно приложение на процесуалния закон. Предмет на съдебното производство пред първоинстанционния съд не са решенията по т. 1, т. 2 и т. 3 от Решение №154/28.05.2026 г., а единствено т. 4 от същото решение, оспорена като самостоятелна част от административния акт по смисъла на чл. 145, ал. 3 АПК. При това положение съдът е бил длъжен най-напред да извърши самостоятелна преценка относно характера и правното значение на именно тази част от решението, тъй като от такава квалификация зависи както допустимостта на жалбата, така и приложимият процесуален ред. Вместо това първоинстанционният съд е изградил мотивите си върху две взаимно изключващи се тези. От една страна е приел, че с т. 4 Общинският съвет единствено „предлага“ допускане на предварително изпълнение, поради което липсва годен предмет на съдебно оспорване. От друга страна съдът е изложил съображения, че дори да се приеме, че с т. 4 е допуснато предварително изпълнение, жалбата отново би била недопустима, тъй като останалите точки от решението не подлежали на съдебно оспорване. Така изложените мотиви не съдържат еднозначна правна квалификация на оспореното волеизявление и не позволяват да бъде установено на кое именно основание съдът е приложил разпоредбата на чл. 159, т. 1 АПК. Двата извода предполагат различен предмет на съдебната проверка и различни процесуални последици. Ако съдът приема, че т. 4 не представлява разпореждане за предварително изпълнение, следва да изложи мотиви защо съдържанието на тази част от административния акт не поражда самостоятелни правни последици. Ако обаче приема, че е налице волеизявление по чл. 60 АПК, той следва да обсъди приложимостта на специалния процесуален ред, предвиден за неговото съдебно оспорване. Недопустимо е едновременното изграждане на мотивите върху две взаимно изключващи се правни квалификации, тъй като това препятства осъществяването на ефективен инстанционен контрол върху правилността на постановения съдебен акт. Наред с това настоящият касационен състав намира, че първоинстанционният съд е достигнал до извода за недопустимост на оспорването, без да извърши необходимия анализ на съдържанието на самото Решение №154/28.05.2026 г. прието на заседание на Общински съвет-Разлог, проведено на 28.05.2026 г. От представените по делото доказателства се установява, че докладната записка, въз основа на която е прието решението, е внесена на основание чл. 60, ал. 1 АПК, същото правно основание е изрично посочено както в диспозитива на т. 4, така и в мотивите към решението, в които подробно са изложени съображения относно наличието на особено важен обществен интерес, обуславящ необходимостта от предварително изпълнение. При тези данни, извод относно правната природа на волеизявлението по т. 4 не може да бъде формиран единствено въз основа на използвания в текста израз „се предлага“, без да бъде извършена цялостна преценка на съдържанието на административния акт, неговата структура, правното основание, на което е приет, изложените мотиви, както и на действително формираната воля на административния орган. Вместо да извърши такава преценка, съдът е обусловил допустимостта на жалбата единствено от извода си относно необжалваемостта на решенията по т. 1–3. Този подход не съответства на предмета на спора. Обстоятелството дали останалите части от Решение №154 подлежат или не подлежат на самостоятелно съдебно оспорване не освобождава съда от задължението да извърши самостоятелна правна квалификация на изрично оспорената т. 4 и да прецени дали същата представлява самостоятелно властническо волеизявление, пораждащо правни последици. Едва след извършването на тази преценка съдът би могъл да формира законосъобразен извод относно допустимостта на жалбата и приложимия процесуален ред. Тъй като такава преценка не е извършена, а производството е прекратено въз основа на непълно изясняване на предмета на спора, обжалваното определение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и следва да бъде отменено. При новото разглеждане на делото Административен съд – Благоевград следва най-напред да извърши еднозначна правна квалификация на т. 4 от Решение №154/28.05.2026 г. на Общински съвет – Разлог, като обсъди нейното съдържание, мястото ѝ в диспозитива на административния акт, посоченото правно основание, изложените мотиви и целените с нея правни последици, след което да се произнесе по допустимостта на жалбата, а ако я приеме за допустима – и по съществото на спора. Воден от горното и на основание чл. 236, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд,