Определение № 8972 от 19.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9446/2023 г.

Производството е по реда на чл.248, ал.1 от Граждански процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Б. Ю. Д. от гр. Благоевград за изменение на Решение №5397 от 30.04.2024 г. по адм. д. №9446/2023 г. на Върховния административен съд, Седмо отделение, В ЧАСТТА за разноските. Твърди, че съдът не е взел предвид направените от страната възражения за дължимостта на претендираните разноски и прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение. Твърди, че по делото не са представени доказателства за заплащане на договореното адвокатско възнаграждение. Счита, че договореният размер на адвокатското възнаграждение не съответства на сложността на правния спор. Позовава се на решение от 25.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело №С-438/22 и твърди, че посочените адвокатски възнаграждения в Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1), не са обвързващи за съда. Позовава се на Определение №50015 от 16.02.2024 г. на Върховния касационен съд, съгласно което размерите на адвокатските възнаграждения подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставяните услуги, като от значение следва да са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работи и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Ответникът по искането – водач (оператор) открита платформа с повдигащо устройство екип на СТС „Паяк“ при „Паркинги и гаражи – Благоевград“ ЕООД, в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, изразява становище за неоснователност на искането. Настоящата инстанция намира искането за допустимо, като депозирано в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК, но неоснователно по следните съображения: Производството по адм.д. № 9446/2023 г. е приключило с Решение №5397 от 30.04.2024 г., с което Върховният административен съд е отменил Решение №1166 от 26.06.2023 г. на Административен съд – Благоевград по адм. дело № 164/2023 г. и вместо него е отхвърлил жалбата на Б. Ю. Д. от гр. Благоевград срещу принудителна административна мярка „принудително преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач", приложена на 01.02.2023 г. по отношение на лек автомобил марка „VW“, модел „Polo“, с рег. №[рег. номер] от водач (оператор) открита платформа с повдигащо устройство екип на СТС „Паяк“ при „Паркинги и гаражи – Благоевград“ ЕООД и е осъдил Б. Ю. Д. да заплати на „Паркинги и гаражи – Благоевград“ ЕООД, разноски по делото в размер на 2 070,00 (две хиляди и седемдесет) лева. Твърденията на искателя за липса на доказателства за платено адвокатско възнаграждение от ответната страна са неверни и не кореспондират с представените по делото доказателства. На стр. 57 от адм.д. №164/2023 г. на Административен съд – Благоевград е представен договор за правна защита и съдействие от 03.04.2023 г., в т. 2.3. от който изрична е отразено, че „Възнаграждението по т. 2.2. от настоящия договор бе изплатено в брой в деня на неговото подписване, като в тази си част договорът има значение на разписка за предаването на дължимата сума“. Размерът на адвокатското възнаграждение по т.2.2 от договора е 1000 лева. Видно от протокола от проведеното открито съдебно заседание от 29.05.2023 г. по адм.д. №164/2023 г., ответникът надлежно е претендирал разноски, за които е представен списък, а жалбоподателят е направил изявление размерът на адвокатското възнаграждение да бъде съобразено с действителната фактическа и правна сложност на делото. По отношение на платеното адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева за процесуално представителство и защита пред ВАС, по адм.д. №9446/2023 г. са представени договор за правна защита и съдействие от 16.10.2023 г., Фактура №12 от 16.10.2023 г. и платежно нареждане от 20.10.2023 г. (л. 22 – 27 от делото) удостоверяващи надлежното плащане на договореното адвокатско възнаграждение. В писмения отговор на Б. Д. е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като изрично е направено изявление „същите да бъдат присъдени в минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото". При тази фактическа установеност претенцията за изменение на съдебното решение в частта за разноските е неоснователна. В съответствие с чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая, изявлението на страната е бланкетно, като дори не са изложени конкретни твърдения за липса на правна и фактическа сложност на делото, за да бъдат обсъдени възраженията на страната в тази насока. Съдът не дължи служебно произнасяне по това възражение. За първи път доводи се излагат след приключване на устните състезания по делото, в искането за изменение на решението в частта му за разноските, което е недопустимо. На следващо място, в писмения отговор по адм.д. №9446/2023 г. на ВАС, искателят изрично е направил изявление, ако съдът приеме, че разноските са доказани, да ги присъди в минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба №1, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв. Следователно съдът се е съобразил с направеното от страната изрично изявление. С оглед горното, Върховният административен съд, Седмо отделение