Определение № 16 от 27.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 48/2023 г.

Производството е по чл. 135, ал. 4 АПК. Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между Административен съд Габрово и Районен съд Габрово относно подадената искова молба от Агенцията по заетостта против С. Юрукова. Първоначално производството е било образувано пред Районен съд Габрово въз основа на предявени от Агенцията по заетостта обективно кумулативно съединени искове за установяване съществуващото право на вземания на ищеца спрямо С. Юрукова от гр. Габрово за сумата 4000 лева - главница, представляваща възстановяване на получени средства за започване на самостоятелна стопанска дейност, съгласно т.3.2 вр. т.6.1.2 и т. 16 от договор № 402-0344-21-51491 от 15.06.2021 г., сумата 525.55 лева - обезщетение за забава върху главницата за периода от 23.09.2021 г. до 08.01.2023 г., сумата 460.79 лева - главница, представляваща възстановяване на получени средства от държавния бюджет, представляващи схема за минимална помощ на работодателя, съгласно т.6.1 вр. т. 8.1 от договор от 15.09.2021 г. към договор № 402-0344-2151491 от 15.06.2021 г., сумата 50.33 лева - обезщетение за забава върху главницата за периода от 25.10.2021 г. до 08.01.2023 г., заедно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 09.01.2023 г. до погасяването им, за които суми в производството по частно гр. дело №43/2023 г. на Pайонен съд Габрово е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. С определение № 734/12.06.2023 г. по гр. дело № 565/2023 г. Габровският районен съд е приел, че делото не подлежи на разглеждане от него, тъй като производството по предявените искове за възстановяване на получени средства за започване на самостоятелна стопанска дейност подлежи на разглеждане от Административен съд Габрово и на основание чл. 19ж, ал. 1 и чл. 128, ал. 1, т. 3 АПК във вр. с §149, ал. 4 ЗИДАПК е изпратил делото на Административен съд Габрово. С определение №1008/09.11.2023 г. по адм. д. № 126/2023 г. Административен съд Габрово е прекратил производството по делото и е повдигнал спор за подсъдност пред смесен петчленен състав на ВКС и ВАС. Настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, за да се произнесе по спора за подсъдност между общия и административния съд, съобрази следното: Пред Районен съд Габрово е предявен иск от Агенцията по заетостта срещу С. Юрукова на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК. Както се посочи, в производството по частно гр. дело №43/2023 г. на Pайонен съд Габрово, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на Агенцията по заетостта. Срещу издадената заповед С. Юрукова е подала възражение. Тези факти и обстоятелства обосновават правния интерес на Агенцията по заетостта от предявяването на иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК. Искът по чл. 422, ал.1 ГПК е специален установителен иск, който има за предмет съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение. Предпоставка за предявяване на този иск е постъпило писмено възражение от длъжника по чл. 414 ГПК. С иска по чл. 422, ал.1 ГПК се цели със сила на присъдено нещо да бъде признато съществуването на вземането по оспорената от длъжника, с възражението по чл. 414 ГПК, заповед за изпълнение. Исковото производство по чл. 422, ал.1 ГПК се явява продължение на проведеното преди това заповедно производство и в него длъжникът може да се защитава с всички допустими средства, като без правно значение е основанието, на което е издадена заповедта за изпълнение. При вече издадена заповед за изпълнение в компетентност на съда, пред когото е предявен искът по чл. 422, ал.1 ГПК е да извърши преценка дали този ред за установяване съществуването на вземането е допустим, като резултатът от производството ще рефлектира върху изпълнението съгласно чл. 415, ал. 2 или чл. 422, ал.3 ГПК. АПК предвижда в отделни хипотези компетентност за административните съдилища да разглеждат искове за обезщетения за вреди по чл.128, т.6 и т.7, чл. 203 и чл. 204 АПК. По аргумент от чл.14, ал.1 ГПК и чл.128, ал. 2 АПК административните съдилища не притежават обща компетентност да се произнасят по установителни и осъдителни искове, различни от исковете за обезщетения за вреди в посочените вече хипотези и такива, предвидени в АПК (чл. 292 АПК). Компетентността на административните съдилища по установителни искове е само при липса на друг ред за защита съгласно чл.128, ал. 2 АПК, какъвто друг ред, предвиден в чл. 422, ал.1 ГПК, е налице. Следователно този спор, като непопадащ сред изброените в чл.128 АПК, подлежи на разглеждане от районния съд. Предвид изложеното компетентен да се произнесе по иска, предявен от Агенцията по заетостта срещу С. Юрукова на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК е Районен съд Габрово. Воден от горното и на основание чл. 135, ал. 4 АПК настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС