Определение № 204 от 10.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 677/2009 г.

Производството е по реда на чл. 274 ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. А. К., чрез пълномощника й адв. Р срещу определение № 194/12.09.2008 г., по гр.д. № 583/2008 г., по описа на Смолянски окръжен съд, с което е отменено определение № 406/24.06.2008 г., по гр.д. № 296/2007 г. на Смолянски районен съд, и вместо него е постановено друго такова, с което е отхвърлена като неоснователна молбата на Е. К. за обезсилване на решение № 286/22.05.2008 г., по гр.д. № 296/2007 г. и прекратяване на производството по делото, поради направен отказ от иска. Поддържа се, че определението е незаконосъобразно, неправилно и недопустимо, поради постановяването му в противоречие на задължителната съдебна практика, поради което се иска неговата отмяна и обезсилване на постановеното от Смолянски районен съд невлязло в сила решение и прекратяване на производството по делото, поради направен отказ от иска за делба. С определение № 66/10.02.2009 г. по ч.гр.д. № 2346/2008 г., ВКС,IV гражданско отделение, е оставил без разглеждане частната жалба на К., против определението на Смолянски окръжен съд от 12.09.2008 г. С определение № 317/27.07.2009 г. по гр.д. № 266/2009 г., ВКС, II гражданско отделение, е отменил постановеното определение № 66/10.02.2009 г., на ВКС, IV гражданско отделение и е върнал делото на същия тричленен състав за произнасяне по същество по подадената от Е. К. частна жалба от 12.09.2009 г. С определение № 572/09.10.2009 г. по гр.д. № 432/2009 г., ВКС, IV гражданско отделение, е прекратил производството по делото и е препратил досието по него на тричленния състав на второ гражданско отделение по гр.д. № 266/2009 г., който с разпореждане от № 189/20.11.2009 г. е разпоредил частната жалба с вх. № 4014/19.09.2008 г. срещу определение № 194/12.09.2008 г., по гр.д. № 583/2008 г. на Смолянски окръжен съд, да се докладва за ново разпределение. Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото, поради което е процесуално допустима, съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК. Разгледана по същество обаче е неоснователна. Производството по делото пред Смолянски районен съд е било образувано по иск на К. срещу Й. Б. за делба на земеделски имот – нива от 11.273 дка, находяща се в землището на гр. С., м. „Б”, имот № 2* по картата на землището. С решение от 20.12.2007 г. районният съд е допуснал делба на описания имот при квоти: 5/6 ид.ч. за К. и 1/6 ид.ч. за Б. Решението не е било обжалвано и е влязло в законна сила, след което е започнало производството по извършване на делбата, по което с решение от 22.05.2008 г., районният съд е постановил изнасяне на публична продан на допуснатия до делбата имот. С молба от 10.06.2008 г. К. е заявила, че се отказва от иска за делба и моли производството по делото да бъде прекратено, а решението от 22.05.2008 г. да бъде обезсилено. Смолянският районен съд е оставил молбата без разглеждане като недопустима, като е прие, че отказът от иск за делба е недопустим. Смолянският окръжен съд, с обжалваното определение е приел, че молбата на К. не е недопустима, а неоснователна, поради което е отменил определението на районния съд и е отхвърли същата като такава. Настоящият съдебен състав намира, че Смолянският районен съд е бил сезиран с две искания – за прекратяване на производството по делото, поради направения от ищцата отказ от иска за делба и за обезсилване на постановеното на 22.05.2008 г. решение по делото във фазата по извършване на делбата. В тази връзка, следва да се отбележи, че с оглед спецификите на делбеното производство, по отношение на отказа от иска съществуват някои особености, които са отчетени от трайната съдебна практика на ВС и ВКС, а именно: С оглед разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗС отказ от иск за делба е недопустим (вж. Решение № 433/11.02.83 г., по гр.д. № 3811/82 г., на ВС, I г.о.). Именно поради това практиката е приела безпротиворечиво, че основание за прекратяване на делбеното производство може да е не отказът от иск, а отказът от право на дял в общността (например когато ответникът е представил по делото завещание в своя полза, с оглед на което ищецът се отказва от твърдението си, че разполага с права по отношение на делбения имот). Такъв отказ е допустим и обуславя прекратяване на делото поради липса на интерес за лице, което не твърди, че има участие в имуществената общност и иска прекратяването й чрез делба. Ето защо, в такъв случай съдът е длъжен да изиска от ищеца да заяви от какво се отказва - от иска за делба, което, както вече бе посочено, е недопустимо, или от правото си на участие в общността, което от своя страна е основание за прекратяване на делбеното производство, поради липса на интерес, в който смисъл е цитираното от частната жалбоподателка и окръжния съд ТР № 99/79 г., на ОСГК; Опр. № 52/26.12.85 г., по ч.гр.д. № 666/85 г., на ВС, І г.о.; Решение № 284/88 г., на ВС, І г.о. Следва обаче да се посоче,че дори и такъв отказ е недопустим след допускане на делбата./Решение № 311/29.04.93 г., по гр.д. № 940/92 г., на ВС, I г.о./ С оглед изложеното искането за прекратяване на производството по делото пред Смолянски районен съд е неоснователно, поради недопустимост на отказа от иска за делба, от което следва, че е неоснователна и молбата за обезсилване на постановеното от първоинстанционния съд решение по извършване на делбата от 22.05.2008 г. Следователно правилно и законосъобразно въззивната инстанция е приела с обжалваното определение, че подадената от К. на 10.06.2008 г. молба е процесуално допустима, но е неоснователна,поради което е отменила първоинстанционното определение, с което тя е била оставена без разглеждане, и е постановила ново такова, с което се е произнесла по нейната основателност. Водим от горното, Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение