Определение № 166 от 16.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3762/2015 г.

Производство по чл. 288 ГПК. С решение № 34 от 09.04.2015 г. по гр.д. № 43/2015 г. на Бургаски апелативен съд е отхвърлен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявен от Ц. И. Г. от [населено място] против Р. Д. Ж. от [населено място] за сумата 40000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени и от смъртта на баща и И. Ц. Г., починал на 16.07.2011 г. при пътно-транспортно произшествие. В решението е прието за установено, че с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 579/2012 г. на Бургаски окръжен съд, ответникът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. с чл. 342, ал.1 НК за това, че на 16.07.2011 г., при управление на моторно превозно средство е нарушил правилата за движение и причинил по непредпазливост смъртта на И. Ц. Г.. Ищцата, в качеството и на наследник по закон на починалия И. Ц. е сключила със застрахователя на ответника по задължителна застраховка „гражданска отговорност” [фирма] споразумение, съгласно което е определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60000 лева, намалено наполовина при отчитане установеното с присъдата съпричиняване на вредата от страна на пострадалия. Ищцата е изразила съгласието си, че така определеното обезщетение я компенсира за всички претърпени вреди от смъртта на баща и. Обезщетението в размер на 30000 лева е било изплатено от застрахователя. При така установените факти, въззивният съд е приел, че с изплащане на застрахователното обезщетение настъпилите за ищцата вреди са удовлетворени изцяло, а новонастъпили вреди или такива от друг вид не са предмет на предявената претенция, поради което е отхвърлил предявения иск като неоснователен. Касационната жалба против решението на Бургаски апелативен съд е постъпила от Ц. И. Г.. Поддържа се, че въпросите погасява ли се правото на пострадалия за обезщетение от деликвента с изплащане на обезщетение от застрахователя въз основа на споразумение за размера на вредите, в което е заявил, че счита обезщетението за достатъчно да компенсира всички вреди и относно правната стойност на постигнатото споразумение между застрахователя и увреденото лице и има ли обвързващото действие споразумението, по което деликвента не е страна, а пострадалият не е направил отказ от правата си спрямо него са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, обективирана в решение № 25 от 17.03.2011 г. по т.д. № 411/2010 г. ІІ т.о. ВКС и решение № 147 от 22.01.2014 г. по т.д. № 333/2012 г. І т.о. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Ответникът по касационната жалба Р. Д. Ж. я оспорва като неоснователна. Позовава се на решение № 478 от 22.07.2010 г. по гр.д. № 943/2009 Г. ІV г.о. ВКС; решение № 306 от 07.06.2011 г. по гр.д. № 1556/2009 г ІV г.о. ВКС и решение № 1104 от 03.12.2012 г. по т.д. № 1104/2009 г. ІІ т.о. ВКС. Претендира съдебни разноски. По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното: Повдигнатите от касатора правни въпроси относно правото на пострадалия за обезщетение от деликвента над изплатеното от застрахователя обезщетение въз основа на постигнато споразумение за размера на вредите и доколко това споразумение има обвързващо действие между пострадалия и деликвента, който не е страна по него, са разрешени в обжалваното въззивно решение в съответствие с практиката на Върховния касационен съд, установена с постановяването на Тълкувателно решение № 1 от 30.01.2017 г. по тълк.д. № 1 от 2016 г. ОСГТК ВКС. Така, в съответствие с постановките на Тълкувателното решение въззивният съд е приел, че с изплащане на застрахователното обезщетение, настъпилите за ищцата вреди са удовлетворени изцяло и тъй като не се претендират новонастъпили вреди или такива от друг вид, предявения иск е неоснователен; че след като застрахователят и увреденият са постигнали съгласие, че платената от застрахователя на основание чл. 432, ал.1 КЗ сума покрива изцяло вредите от застрахователното събитие, то увреденото лице няма основание да претендира вреди и от деликвента на основание чл. 45 ЗЗД; че за правото на пострадалия да получи допълнително обезщетение за същите вреди е без значение дали деликвента е участвал в споразумението, както и обстоятелството, че спогодбата има действие между страните, които са я сключили – увреденото лице е обвързано от даденото по спогодбата извънсъдебно съгласие да бъде обезщетено изцяло с уговорения в споразумението със застрахователя размер. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат заплатени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 1800 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 01.08.2015 г. с адвокат Л. С. от Бургаска адвокатска колегия. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение