Определение № 736 от 26.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 608/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. К. Г. от [населено място] срещу определение № 117 от 31.05.2011 г. по т. д. № 492/2011 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от частния жалбоподател касационна жалба против решение № 110 от 09.02.2011 г. по гр. д. № 1/2011 г. на Варненски окръжен съд. В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като се излагат доводи за неговата неправилност. Частният жалбоподател поддържа, че след като производството по делото е започнало пред първоинстанционния съд преди датата на влизане в сила на ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., то следва да бъде приключено по действащия преди изменението процесуален ред, според чиито правила следва да се прецени и допустимостта на касационната жалба. Ответникът по частната жалба [фирма] - [населено място], е депозирал писмен отговор по чл.276 ГПК, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но по същество е неоснователна. За да остави без разглеждане касационната жалба на А. К. Г. срещу решението по гр. д. № 1/2011 г. на Варненски окръжен съд, тричленният състав на Първо отделение при Търговска колегия на ВКС е приел, че жалбата е процесуално недопустима по силата на чл.280, ал.2 ГПК /редакция ДВ бр.100/21.12.2010 г./. Изразеното в този смисъл становище е мотивирано със съображения, че обжалваното въззивно решение е постановено по търговско дело, образувано по спор за парично вземане с цена на иска под 10 000 лв., а касационната жалба е подадена след 21.12.2010 г. - датата на влизане в сила на ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., с който е изменена разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК като са изключени от касационен контрол решенията по въззивни търговски дела с цена на иска до 10 000 лв. Определението е правилно. Изводът на тричленния състав на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, за недопустимост на касационната жалба и на образуваното по повод на нея касационно производство е законосъобразен и кореспондира с разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК в приложимата редакция, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., според която решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела, и до 10 000 лв. - за търговски дела, не подлежат на касационно обжалване. Атакуваното въззивно решение е постановено по търговско дело, разрешава правен спор с цена на иска под 10 000 лв. и поради това по изрично разпореждане на закона - чл.280, ал.2 ГПК, е извън подлежащите на касационен контрол съдебни актове. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че касационното обжалване е допустимо, тъй като датата на предявяване на иска предхожда датата на влизане в сила на ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г. Съгласно § 25 ПЗР на ЗИДГПК, действащият до датата на влизане на закона в сила - 21.12.2010 г. /§ 25 ПЗР на ЗИДГПК/ процесуален ред е приложим само при разглеждането на делата в съответната инстанция, пред която те са били висящи към момента на влизане в сила на законодателното изменение. В конкретния случай касационната жалба е депозирана на 11.03.2011 г. и делото следва да се счита за висящо пред касационната инстанция именно от тази дата. При тези обстоятелства правилно първият тричленен състав е извършил преценка за допустимост на жалбата и на инициираното с нея касационно производство според правилата на чл.280, ал.2 ГПК в действащата към момента на подаване на жалбата редакция, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., а не според неприложимите правила за касационно обжалване, действали до изменението на чл.280, ал.2 ГПК. Предвид изложените съображения, определението по т. д. № 295/2011 г. на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,