Определение № 815 от 19.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 799/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] подадена чрез процесуалния му представител адвокат Н.Г. от САК срещу определението на Русенския окръжен съд № 326/18.05.2010 год., постановено по ч.т.дело № 157/2010 год., с което е прекратено поради липса на правен интерес производството по подадената пред въззивния съд частна жалба на дружеството срещу определението на Русенския районен съд от 29.03.2010 год. по ч.гр.дело № 1973/2010 год. в частта, с която е оставено без уважение искането му за спиране на изпълнението на издадената по реда на чл.417, т.2 ГПК заповед за незабавно изпълнение на парично задължение в полза на [фирма], [населено място]. По съображения подробно изложени в частната жалба се иска отмяна на определението на въззивния съд поради неговата незаконосъобразност и уважаване на направените искания за спиране на изпълнението, като се разпореди на ЧСИ да възстанови преведените суми и всички разноски обратно по сметката на длъжника [фирма], [населено място] по образуваното изп.дело. Ответникът по частната жалба „Ю. и Еф Д. България, [населено място] поддържа становище, че направените оплаквания са неоснователни и обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в частната жалба и след проверка на Върховен касационен съд на Република България ТК, II т.о. дело № 799/2010 год. 2 данните по делото намира, че същата е подадена в законния срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество направените в нея оплаквания са неоснователни. Видно от данните по делото, производството по ч.т.дело № 157/2010 год. пред Русенския окръжен съд е образувано по частна жалба на [фирма], подадена на 13.04.2010 год. срещу определението на Русенския районен съд от 29.03.2010 год. по ч.гр.дело № 1973/2010 год. в частта му, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателя за спиране на изпълнението по реда на чл.420, ал.2 ГГЖ, направено заедно с възражението му срещу издадената в полза на кредитора „Ю. и Еф Д. България" заповед за незабавно изпълнение на основание чл.417, т.2 ГПК. В отговора си на частната жалба, обаче, кредиторът е представил доказателства, че междувременно заповедта и изпълнителният лист, с който е осъден жалбоподателя-длъжник да заплати присъдените парични суми на банката са приведени незабавно в изпълнение по образуваното на 25.03.2010 год. изпълнително дело № 424 по описа за 2010 год. на ЧСИ И. Х. рег.№ 832 на КЧСИ. В резултат на това взискателят е получил дължимите му суми от запорираните сметки на длъжника, при което положение изпълнителното дело е прекратено поради погасяване на дълга. При тези фактически данни, правилно с обжалваното определение въззивният съд е прекратил образуваното пред него производство по подадената частна жалба по чл.420, ал.З ГПК поради липса на правен интерес за жалбоподателя от търсената защита, тъй като към този момент изпълнението, чието спиране се иска, е вече приключило. Не следва да бъдат обсъждани наведените от частния жалбоподател доводи и оплаквания относно действията на ЧСИ във връзка с образуваното и приключило изпълнително дело, тъй като са извън предмета на настоящото производство и по отношение на тях в закона е предвиден самостоятелен ред за защита. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено, поради което съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд