Определение № 9481 от 16.08.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7758/2024 г.

Образувано е по частна жалба на Г. И. Г., чрез адв. Д. Костова, срещу Определение № 2928/15.07.2024 г., постановено по адм. дело № 583/2024 г. на Административен съд - Хасково, с което е оставено без разглеждане искането му за прекратяване на незаконосъобразни действия извършвани от началник отдел „Приходи“ при Община Димитровград. Счита обжалваното определение за неправилно, претендира отмяната му и произнасяне по съществото на искането. Претендира присъждането на разноски. Ответната страна в срока по чл. 232 от АПК, не взема становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 254, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на частната жалба, настоящата инстанция взе предвид следното: С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане искането на Г. И. Г., подадено на основание чл. 250, ал. 1 от АПК, за прекратяване на незаконосъобразни действия, извършвани от началник отдел „Приходи“ при Община Димитровград, изразяващи се в частично изпълнение на решение № 306/28.04.2023 г., постановено по адм. дело № 1170/2022 г. и решение № 1342/27.03.2024 г., постановено по адм. дело № 1288/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково, и е прекратил производството по делото. Видно от данните по делото пред административния съд с жалбата на Г. И. Г. е оспорено писмо с Регистрационен индекс: ПР-10-817#1/26.04.2024 г., подписано от началник отдел „Приходи“ при Община Димитровград, чието съдържание според жалбоподателя не е съобразено с решение № 306/28.04.2023 г., постановено по адм. дело № 1170/2022 г. и решение № 1342/27.03.2024 г., постановено по адм. дело № 1288/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково. Към искането е приложено цитираното писмо, видно от което лицето е уведомено, че във връзка с подадена от него молба ПР-10-817 от 22.04.2024 г. му се предоставя справка по чл. 107 от ДОПК за посочения период. Въз основа на направените фактически констатации, съдът извел правни изводи, че искането следва да се остави без разглеждане, поради обстоятелството, че условията за допустимост на защитата по чл. 250 от АПК не са налице. В тази връзка е изложил мотиви, че защитата по чл. 250, ал. 1 от АПК е защита от неюридически действия на административен орган, т.е. такава само срещу фактически действия, които се извършват извън определените по закон правомощия на органа, не са прекратени към момента на предявяване на искането за преустановяването им и се извършват от административен орган или длъжностно лице при или по повод на изпълнявана от тях административна дейност. Според съда оспореното писмено волеизявление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, тъй като няма характер да породи едностранно права или задължения за адресата си, независимо от неговата воля, и не подлежи на непосредствено принудително изпълнение със средствата на държавната принуда. Същото представлява справка по смисъла на чл. 107, ал. 2 от ДОПК с уведомителен характер и със същата не се установяват задължения за данък недвижими имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци ТБО, а само се дават разяснения относно начина на определяне на техния размер. В тази връзка е обоснован извод, че писмо Регистрационен индекс: ПР-10-817#1/26.04.2024 г. на началник отдел „Приходи“ при Община Димитровград не обективира властническо волеизявление, не накърнява пряко и непосредствено съществуващи субективни права и/или защитени от правото интереси, нито създава задължения за адресата си. По аргумент от чл. 81, ал. 2 от АПК първоинстанционният съд е развил допълнителни съображения, че съдържанието на документ също не може да бъде оспорвано по съдебен ред и в този смисъл съдът няма правомощия в производство по реда на Глава петнадесета, Раздел I от АПК да извърши проверка на това съдържание, разглеждайки го като действия на администрацията. Така постановеното определение е законосъобразно. Разпоредбата на чл. 250 АПК дава средство за защита на всеки, чиито гарантирани права и интереси са засегнати от фактически действия, извършвани от името на административния орган или от длъжностно лице от администрацията на органа. За да е основателно това искане обаче, е необходимо наличието на визираните в нормата кумулативно изискуеми предпоставки – действията да се осъществяват към момента на търсената защита, респ. да не са преустановени, и те да не се основават на административен или нормативен акт. В случая не се установяват фактически действия по смисъла на чл. 250 от АПК и редът за защита по чл. 250-254 от АПК е неприложим. Правилни са изводите на първостепенния съд, че издаденото от началник отдел „Приходи“ при Община Димитровград писмо с Регистрационен индекс: ПР-10-817#1/26.04.2024 г. не представлява действие по смисъла на чл. 250, ал. 1 от АПК, тъй като справката по чл. 107, ал. 2 от ДОПК не засяга права, свободи и законни интереси на задълженото лице. Същата не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Такава справка се издава, когато задълженото лице иска да установи точния размер на изчисляване на задълженията, какъвто е и настоящият случай. Но когато задълженият правен субект не просто иска да разбере начина на изчисление на задължението, а счита, че то не е изчислено правилно може да поиска издаването на акт за установяването му по чл.107, ал. 3 от ДОПК. Защитата по чл. 250 от АПК е предвидена само срещу неоснователни фактически действия, които са извършени или се извършват без законово основание и в случая е неприложима, тъй като с издаденото от началник отдел „Приходи“ при Община Димитровград писмо по реда на чл. 107, ал. 2 от ДОПК на жалбоподателя е предоставена исканата от него информация. Същото е с уведомителен характер и съдържа данни за задълженото лице, за начина, по който е изчислено задължението, вида и основанието, общия и неплатения размер, но не съдържа разпоредителна част и не засяга правната сфера на лицето. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че началникът на отдел „Приходи“ при Община Димитровград е длъжен да се съобрази с влезлите в сила съдебни решения, като в хипотезата на неизпълнението на съдебно решение по административно дело от административен орган, каквито са наведените от жалбоподателя възражения, е предвиден специален процесуален ред по Дял Пети, Глава седемнадесета от АПК. С оглед горното, наведените с частната жалба доводи за неправилност на процесното определение са неоснователни. Като е оставил без разглеждане искането на Г. И. Г. с правно основание чл. 250, ал. 1 от АПК, и е прекратил производството по делото, съдът е постановил законосъобразно определение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, разноски на частния жалбоподател не се дължат. Воден от горното, Върховният административен съд, първо отделение,