Определение № 10 от 03.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11102/2022 г.

Постъпила е жалба от П. Димитров от гр.София, с която е оспорено волеизявление, представляващо индивидуален административен акт, обективирано в Протокол №РД-08-544 от 19.10.2022г. на Министъра на транспорта и съобщенията, с което той е взел решение за обявяване на конкурс за избор на членове на Съвета на Директорите(СД) на Летище „София“ ЕАД, одобрил е обява за провеждането му и проект за договор за възлагане на управлението на членове на СД. Недоволен от така постановеното решение на ответния Министър, оспорващия обосновава доводи за неговата нищожност, респ. незаконосъобразност по същество. Ответният Министъра на транспорта и съобщенията оспорва жалбата. Счита същата за недопустима, респ. за неоснователна по същество. Върховният административен съд, Шесто отделение намира, че така депозираната жалба не му е подсъдна. П. Димитров е оспорил акта на Министъра на транспорта и съобщенията, с който е била открита процедура – обявен конкурс за избор на членове на СД на „Летище София“ЕАД. Оспорващият мотивира правния си интерес с факта, че той е действащ член на СД(изпълнителен такъв). В настоящия случай не е спорно, че едноличното акционерно дружество, за което е обявен конкурс за възлагане на управлението, е еднолично акционерно дружество с държавно имущество, представляващо публично предприятие по смисъла на чл.2 ал.1, т.1 от Закона за публичните предприятия (ЗППр.), в което правата на едноличния собственик на капитала (държавата) се упражняват от Министъра на транспорта и съобщенията в качеството му на принципал. С новелата на чл. 21, ал. 1 от ЗППр. е уредено, че членовете на органите за управление на публичните предприятия се избират и назначават след провеждане на конкурс по реда на ППЗППр.(Правилника за прилагане на закона за публичните предприятия). Членовете на СД са членове на органа за управление по смисъла на § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗППр. С оглед на това и на основание чл. 37, ал. 1-2 от ППЗППр. същите се избират и назначават по ред, определен от упражняващия правата на държавата в тях. Във връзка с това следва да акцентира, че Законът за публичните предприятия е специален по отношение на Търговския закон в частта до приключване на конкурсната процедура, като условията и редът за провеждане на конкурс за избор на членовете на управление се уреждат в Правилника за прилагане на този закон. Актът, с който Министърът на транспорта и съобщенията открива една такава процедура на общо основание подлежи на преценка за законосъобразност, при положение, че той засяга непосредствено и пряко правната сфера на оспорващия(в самата жалба се сочи, че обявеният конкурс ще засегне правната сфера на Димитров, като действащ член на СД). Тази преценка обаче следва да се извърши от компетентния по степен съд, на който жалбата се явява подсъдна. В тази връзка следва да се посочи, че още с Решение №8 от 23.04.18 г. по к. д. №13/2017 г. КС на РБ даде задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от Конституцията като посочи, че "Разпоредбата на чл. 125, ал. 2, предложение първо от Конституцията задължава Върховния административен съд да се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерския съвет и от министрите при упражняване на възложените им функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление." В мотивите на решението си КС съд не е дал тълкуване на понятието "функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление", но е използвал пример, чрез който илюстрира разбирането си за правомощие, упражнявано от министрите чрез издаване на административен акт, което правомощие не е по държавното управление по смисъла на чл. 125, ал. 2 от Конституцията. Следователно от мотивите на конституционното решение е видно, че за Конституционния съд правомощия по държавно управление, които не се обхващат от разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от Конституцията, са тези, които не са предоставени от законодателя единствено и само на съответния министър в качеството му на централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност – чл.25, ал. 1 от Закона за администрацията (ЗА), за да ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика в съответната област – ал. 2 на чл. 25 ЗА, а са правомощия, които се упражняват с цел функциониране на държавата и от други държавни органи. Правомощието на министъра на транспорта и съобщенията по чл. 15, ал. 1 от Закона за публичните предприятия (ЗПП) във вр. с чл. 37, ал.2 и ал. 4 и чл.33 от ППЗПП е такова на орган, който упражнява правата на държавата/ общината в управлението на публичните предприятия. Съгласно дефиницията на "орган, упражняващ правата на държавата" - § 1, т. 7 ЗПП, е всеки административен орган, който по закон или съгласно разпореждане на Министерския съвет упражнява правата на държавата в капитала на публично предприятие по чл.2 ал.1, т.1 и 3, както и публично предприятие по чл.2, ал. 1, т. 2, когато упражнява правата на собственост в друго публично предприятие. От дефиницията е видно, че правомощията на органа, който упражнява правата на държавата в публично предприятие, не са правомощия само и единствено на министъра в качеството му на централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност по смисъла на чл. 25 ал. 1 ЗА, а правомощия, които са идентични по съдържание с правомощията на всички други органи, които упражняват правата на държавата в публичните предприятия. С оглед на това не е налице хипотезата на чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК и спорът за допустимостта на оспорването, касаещо проверка валидността на оспорения акт е подсъден като първа инстанция на съответния административния съд. За да определи местно подсъдния съд съдът взе предвид разпоредбата на чл.133 ал.1 АПК. С оглед на факта, че постоянният адрес на жалбоподателя, е в гр.София, местно подсъден е Административен съд – София град. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 2 във вр. с чл. 132, ал. 2 във вр. с чл. 133, ал. 3 АПК Върховният административен съд