Определение № 385 от 11.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1345/2010 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 17.03.2010 г. по гр.д. № 9881/2009, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 19.03.2009 г. по гр.д. № 25161/2007, с което е отхвърлен предявеният иск за обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Недоволен от решението е касаторът С. С. Т. представляван от адв. К. К. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за възможността на страните по чл. 9 ЗЗД да уговорят ползването на отпуск по граждански договор, който има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата [фирма], София не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните са обвързани от договор за управление, в който може да бъде уговорено право на платен годишен отпуск, но такова право не е уговорено, нито е уговорено обезщетение за неползван отпуск при прекратяването му. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият правен въпрос обуславя решението по делото, но той няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че изпълнителят по граждански договор има право на платен годишен отпуск, ако такова право е уредено в сключения договор. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение