Определение № 7718 от 20.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2462/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. Образувано е по молба, подадена от „ИФ Фаворит“ ООД, представлявано от адвокат В. Бакалова и С. Атанасов, съдържаща искане за изменение на Решение № 4541/11.04.2024 г., постановено по административно дело № 2462/2024 г. по описа на Върховния административен съд, в частта за разноските, с която дружеството е осъдено да заплати в полза на Община Приморско съдебно-деловодни разноски в размер на 6000 лева. Иска се изменение на съдебното решение в тази част чрез отхвърляне искането на Община Приморско за присъждане на разноски, тъй като по делото не бил представен списък по чл. 80 ГПК и липсвали доказателства за извършването им. Алтернативно се иска намаляване на присъдените разноски, като се съобрази фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените процесуални действия. Моли се настоящият съд да се произнесе по искането след изслушване на звукозапис от проведеното открито съдебно заседание по делото, тъй като в протокола били отразени изказвания на процесуалния представител на ответника по отношение на разноските, каквито не били направени в съдебна зала. От ответната страна – Община Приморско, чрез процесуален представил е постъпил отговор за неоснователност на искането, с молба да бъде отхвърлено и се присъдят разноски за настоящото производство. Искането е подадено в срока по чл. 248, ал. 1 АПК и от страна по делото, поради което е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно. Производството по административно дело № 2462/2024 г. по описа на Върховния административен съд, Второ отделение е образувано по касационна жалба на „ИФ ФАВОРИТ“ ООД против Решение № 1149/20.11.2023 г. по административно дело № 1758/2022 г. на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № 18-9454/08.09.2022 г. на Началника на СГКК – Бургас, в частта, с която се отказва изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Китен, състоящо се в нанасяне на осем сгради с посочени в заповедта проектни идентификатори. С решението, чието изменение се иска, Върховният административен съд е оставил в сила обжалваното първоинстанционно решение, като с оглед изхода на спора е осъдил касационния жалбоподател да заплати на ответната страна Община Приморско сторените и доказани по съответния ред съдебно-деловодни разноски за платено адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд не намира основание за изменение на съдебното решение, в частта на присъдените разноски. На първо място, недопустимо в това производство се явява искането настоящият състав да се произнесе по реда на чл. 248 ГПК след като изслуша звукозапис от проведеното открито съдебно заседание по делото, поради твърдяно несъответствие в изказванията на процесуалния представител на ответника по отношение на разноските. Дори и да се приеме, че се прави искане за поправка на протокола, отразяващ съдебното заседание по делото от 02.04.2024 г., то същото отново е недопустимо, тъй като е извън срока по чл. 151, ал. 1 ГПК, субсидиарно приложим на основание чл. 144 АПК. На второ място, неоснователно е искането за изменение на съдебното решение, в частта за разноските чрез отхвърляне на претенцията на Община Приморско за присъждане на такива, тъй като по делото не бил представен списък по чл. 80 ГПК и липсвали доказателства за извършването им. От страна на процесуалния представител на ответната страна е представен списък по чл.80 ГПК, както и са представени доказателства за размера на договореното и реално заплатено по банков път адвокатско възнаграждение /от л. 26 – л. 29 в кориците на касационното дело/. Тоест, спазени са изискванията, разписани в т. 1 и т. 2 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, въпреки обратните твърдения. По делото в касационната му фаза са претендирани, направени и доказани по съответния ред разноски за платено адвокатско възнаграждение, поради което същите подлежат на възстановяване. На следващо място, настоящият съдебен състав не счита, че договореният и заплатен адвокатски хонорар в конкретния случай се явява прекомерен. Присъденото адвокатско възнаграждение е съобразено с действителната фактическа и правна сложност на спора, който е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 54, ал. 6 ЗКИР, както и с вида и обема на извършените от пълномощника процесуални действия, поради което не се налага неговото намаляване. Освен това, следва да се отбележи, че процесуалните представители на касационния жалбоподател не са направили своевременно възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК в хода на редовното съдебно производство, въпреки, че са имали такава възможност. Предвид изложените мотиви, искането за изменение на решението в частта за разноските следва да се отхвърли като неоснователно. Независимо от изхода на настоящия спор разноски не следва да бъдат присъждани на ответната страна Община Приморско. Съгласно чл. 81 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Цитираната разпоредба се отнася до съдебни актове, с които спорът се разрешава по същество, тоест разноски се дължат за съдебното производство по основния спор и предмет на делото, но не и по акцесорното производство за разноски, каквото е процесното. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение