Определение № 110 от 12.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3276/2016 г.

Производството е по чл. 94 – 99 ГПК и чл. 25, ал. 1 ЗПрП. Образувано е по молба вх. № 3837 от 05.04.2017 г. на В. А. Ц. от [населено място] за предоставяне на правна помощ по реда и при условията на ЗПП във формата на процесуално представителство в производство по частна жалба на С. Д. Малинова ,Ц. С. Малинова, А. Д. М. и Л. Д. М., подадена чрез процесуалния им представител адв. К., срещу определение № 80/20.03.2017 г. по гр.д. №3276/2016 г. на ВКС ,ІІІ г.о., с което съдът е изменил определение №11/19.01.2017 г. по делото в частта за разноските, като е намалил дължимото адвокатско възнаграждение на частните жалбоподатели от страна на Д. Ц. Ц.. С молбата В. А. Ц. представя декларация за материално и гражданско състояние. От същата се установява, че молителката отговаря на законовите изисквания за предоставяне на правна помощ: В. Ц. е вдовица, доходите и се формират от пенсия в размер на 366,86 лв. ,живее в общинско жилище, за което заплаща месечен наем, не притежава моторно превозно средство, страда от заболяване, което налага допълнителни периодични разходи. Независимо от това, предвид предмета на производството, за което е поискана правна помощ, който не касае права и интереси на молителката, съдът счита, че предоставянето на правна помощ не е оправдано.По арг. от чл. 24,ал.1,т.1 от Закона за правната помощ, същата следва да бъде отказана. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.