Определение № 143 от 06.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2454/2011 г.

Производството е по чл.44 от НПК. С определение № 859/02.09.2011 г., съдията- докладчик по нчд № 449/11 г. по описа на Районен съд - Самоков е приел, че не е компетентен да разгледа молбата на И. П. П. за реабилитация по осъжданията му по нохд № 70/94 г. на Сливенския военен съд и по нохд № 204/07 г. на РС Самоков, прекратил е производството пред себе си и е изпратил делото на Сливенския военен съд. С разпореждане от 14.09.2011 г. съдията- докладчик по нчд № 221/11 година е изложил съображения, че Сливенският военен съд не е местно компетентния съд за разглеждане на молбата, също е прекратил производството пред себе си и е повдигнал спор за подсъдност. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава писмено становище, че компетентния съд е Районен съд Сливен. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молителят И. П. е осъждан два пъти. С присъда по нохд № 70/94 г. на Сливенския военен съд, в сила от 31.10.1996 г. е осъден на три години лишаване от свобода, условно, с четири годишен изпитателен срок. По това осъждане е настъпила реабилитация по право на 31.10.2000 г. Второто осъждане е с присъда по нохд № 204/2007 г. на Районен съд Самоков. При тези данни е очевидно, че на реабилитация по съдебен ред подлежи единствено второто осъждане и по силата на чл.433 ал.1 от НПК компетентният съд за разглеждане на делото е Районен съд Самоков. Водим от горното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение