Определение № 262 от 06.04.2021 г. на ВКС по д. № 3965/2020 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Исторически музей – Каварна срещу въззивното решение на Окръжен съд Добрич по гр.д. №352/20 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от Д. М. – Й. срещу касатора искове по чл.344, ал.1,т.1-3 КТ, с които е оспорена законността на дисциплинарното уволнение на ищцата от длъжност „директор на Исторически музей – Каварна”, извършено със заповед на кмета на община Каварна от 24.10.17 г. за нарушения по чл.187, ал.1,т.9 КТ. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК по следния значим за спора правен въпрос: Кой е моментът, в който работодателят следва да се счита, че е получил достатъчно данни, позволяващи установяването на всички съществени признаци на деянието и квалифицирането му като дисциплинарно нарушение в случаите, когато за това деяние се извършва инспекция по одитен ангажимент по реда на Закона за вътрешния одит в публичната сфера, който приключва с одитен доклад? Намира, че по въпроса въззивното решение противоречи на р. по гр.д. №918/12 г., четвърто г.о. на ВКС и р. по гр.д. №311/11 г. на трето г.о. на ВКС. По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е признал уволнението за незаконно на едно от сочените от ищцата основания - поради неспазване на срока по чл.194 КТ при налагането му. Приел е, че още в хода на одитната проверка одиторите са провеждали срещи с кмета на общината и до знанието му поетапно са били довеждани установените от одиторите нарушения; същите нарушения са послужили като фактически основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищцата. Нарушенията са станали известни на кмета на общината най-късно след приключване на проверката на 8.08.17 г., тъй като той е прочел и обсъждал с одиторите предварителния одитен доклад, констатациите в който са останали непроменени и след депозиране и обсъждане на възраженията на ищцата. При начало на срока 9.08.17 г. двумесечният срок по чл.194 КТ изтича на 9.10.17 г. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е връчена на ищцата на 24.10.17 г. или след изтичане на този срок и погасяване на възможността да се реализира дисциплинарната отговорност. Поради погасяване на възможността за реализиране на дисциплинарната отговорност на ищцата, въззивният съд е намерил за безпредметно да обсъжда твърденията, доказателствата и доводите на страните относно второто сочено в исковата молба основание за незаконност на уволнението –твърдяното от ищцата неизвършване на нарушенията, вменени й със заповедта за уволнение. При тези решаващи мотиви на въззивния съд ВКС намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК по поставения въпрос, поради соченото от касатора противоречие на изводите на въззивния съд с цитираната практика на ВКС. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.