Решение № 2664 от 26.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 220/2010 г.

Решение № 2664 от 26.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 220/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "П. Л. - 2001" ООД, гр. София против решение № 1245 от 8.10.2009 г. постановено по адм. д. № 791/09 г. от Пловдивски административен съд. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението, като от обстоятелствената и част следва, че релевираните касационни основания са визираните в чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно приложение на материалния закон, допуснати съдопроизводствени нарушения и необоснованост. Иска се отмяна на решението и отмяна на обжалваната заповед, издадена от кмета на Община Пловдив. Ответникът по касация - кметът на Община Пловдив не изразява становище по жалбата. Върховна административна прокуратура чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение на първа колегия в настоящия съдебен състав преценява жалбата като допустима, тъй като е подадена от заинтересована страна и в рамките на законоустановения 14-дневен срок за обжалване на решението. Жалбата е неоснователна. Предмет на контрол пред Административния съд в гр. Пловдив е била заповед № 09ОА-463 от 11.03.2009 г. издадена от кмета на Община Пловдив, с която на осн. чл. 9б, ал. 2 от ЗМДТ е установено вземане на Общината срещу "П. Л. - 2001" ООД за такса по чл. 113, ал. 2, т. 2, б. "г" от ЗМДТ за 2008 г. в размер на главница и лихви общо 578,82 лв. за търговия с продукти от грозде, спирт, дестилати и спиртни напитки в обект - Снек бар "Буда", находящ се в гр. Пловдив, ул. "Златю Бояджиев" № 1. Със същата заповед е наредено и заплащане на посочената сума. Жалбоподателят е твърдял, че заповедта е нищожна, не е в необходимата форма и е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В жалбата се твърди също така, че за процесния период, жалбоподателят не е упражнявал търговска дейност в снек бар "Буда". В производството пред административния съд, жалбоподателят не е направил доказателствени искания. Съдът е отхвърлил жалбата, като е приел, че заповедта не е нищожна, тъй като е издадена от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила за издаването и, и е в необходимата форма. Съдът е преценил като приложима за процесния период отменената разпоредба на чл. 113, ал. 2, т. 2, б. "г" от ЗМДТ, както и, че жалбоподателят не е оборил констатациите за дължимост на таксата и размера й. Решението на административния съд е правилно. Съдът е приложил правилно материалния закон при така установената фактическа обстановка по делото. Неоснователно касаторът се позовава в жалбата си на неправилно приложение на разпоредби от ЗАНН. ЗАНН в конкретния случай не е приложимият закон. Обжалваната заповед е издадена по реда на чл. 9б, ал. 2 от ЗМДТ, който препраща към АПК, т. е приложимите разпоредби за издаването на обжалваната заповед са в АПК. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че заповедта не е нищожна, тъй като е издадена от компетентен орган съгласно чл. 9б, ал. 2 от ЗМДТ. Заповедта съдържа мотиви, както по отношение на основанието за установеното вземане, така и по отношение на размера му. Не са установени също така нарушения в следваната административно-производствената процедура за издаване на заповедта. Основателно, съдът е преценил като недоказана жалбата. В административната преписка се съдържат - удостоверение за извършване на дейността търговия с продукти от грозде, спирт, дестилати и спиртни напитки № 04-000344 от 21.08.2006 г. издадено на жалбоподателя за процесния обект снек бар "Буда", което е безсрочно, както и удостоверение № 04-002436/22.08.06 г., издадено от община Пловдив - район Северен за регистрация на процесния търговски обект. Съвкупната преценка на тези два документа водят до обоснован извод, че жалбоподателят е имал възможност за извършването на търговия със спиртни напитки в процесния обект и през 2008 г. В тежест на жалбоподателя е било чрез допустими и относими доказателства да установи твърденията си, че през процесния период тази дейност не е извършвана от него в процесния обект. Доказателства по този въпрос обаче, той не е ангажирал по делото. В жалбата си до административния съд, жалбоподателят е посочил конкретни възражения срещу периода и оттам за размера на начислената лихва върху установената такса. Жалбоподателят е възразил срещу начисляването на лихва за забава, считано от 1.01.2008 г. Съдът не е изложил мотиви относно законосъобразността на определената лихва за забава. В конкретния случай обаче допуснатото нарушение от съда не е съществено, тъй ката падежът на задължението за заплащане на процесната такса се сочи в закона - чл. 114, ал. 1 от ЗМДТ в приложимата редакция. Разпоредбата сочи, че годишната такса по ал. 2, т. 2 на чл. 113 от ЗМДТ /каквато е и процесната такса/ се заплаща до 31 януари. След като това е падежът на задължението, законосъобразно е след тази дата на длъжника да се начисли лихва за забава върху неплатеното задължение, а че това е първоначалната дата, от която е определена лихвата за забава в конкретния случай става ясно от писмо на Община Пловдив - район Северен изх. № 09Т-133 от 2.02.2009 г. до Петър Лашов в качеството му на управител на "П. Л. - 2001" ООД. По изложените съображения, настоящата инстанция преценява решението на административния съд като правилно, тъй като е резултат на обосновани изводи въз основа на които е приложен правилно материалния закон. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд,