Определение № 9026 от 22.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11514/2023 г.

ВАСТрето отделение22.07.2024reporting judge Любка Петрова

Ruling

ИЗМЕНЯ решение № 7477 от 18.06.2024 г., постановено по адм. д. № 11514/2023 г. по описа на Върховния административен съд В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Комисия за разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА да заплати Т. С. Г., [ЕГН], направените от него разноски пред касационната инстанция в размер на 240 лв. (двеста и четиридесет лева), съразмерно с отхвърлената част на касационната жалба. ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски на Комисия за разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА секретар: Членове: /п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА /п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА

Grounds

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Т. С. Г., подадено чрез адв. В. Панчева за допълване на решение № 7477 от 18.06.2024 г., постановено по адм. д. № 11514/2023 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), Трето отделение, в частта за разноските. В искането се сочи, че с решението е оставено в сила частично решение № 113/10.10.2023 г. по адм. дело № 393/2021г. на Административен съд– Ловеч и е отхвърлена частично касационната жалба на Комисия за разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА (КРДОПБГДСРСБНА/ Комисията). Съдът се е произнесъл по своевременно направеното искане на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски в касационното производство, но не е съобразил, че исковата моба е подадена на 10.10.2019г. при действието на норми в АПК, които не позволяват определянето на възнаграждение за процесуален представител на ответника по иска. Иска също така с оглед своевременно направеното си искане за присъждане на разноски, такива да му бъдат определени, както и да се поправи явната фактическа грешка посочваща лихвата върху определеното му обезщетение от датата на оттегляне на акта, а не от датата на подаване на исковата молба. Ответникът – Комисия за разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА, съобразно предоставената му от съда възможност дава становище за неоснователност на всички направени искания. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Искането за допълване на определението в частта за разноските е направено в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и от надлежна страна, поради което е допустимо. Разгледано по същество искането е частично основателно. С решение № 7477 от 18.06.2024 г., постановено по адм. д. № 11514/2023 г. по описа на Върховния административен съд е оставено в сила частично решение № 113/10.10.2023 г. по адм. дело № 393/2021г. на Административен съд– Ловеч за определения размер на обезщетението от 3000 лв. и лихвата върху него, считано от 11.03.2015г. /датата на оттегляне на решението на Комисията/ до окончателно заплащане на сумата. С останалите диспозитиви е отхвърлена исковата молба за размера над 3000лв. до уваженият размер от 10 000лв. и са присъдени 100 лв. разноски на Комисията. Направеното искане за допълване на решението в частта за разноските и присъждане на размера на действително направените разноски по защитата срещу частично уважената касационна жалба на Комисията е частично основателно. Съдът, с оглед изложените аргументи за липсата на фактическа и правна сложност на спора следва да уважи искането частично, като присъди сумата от 240 лв., представляваща частта от адвокатското възнаграждение, съразмерна с частта на отхвърлената касационна жалба. Също така следва да измени диспозитива си присъждане на разноски на Комисията, доколкото към датата на подаване на исковата молба не е имало възможност за присъждане на възнаграждение на процесуалния представител на ответника по иска. Това става възможно едва месец по-късно с измененията на АПК. Що се отнася до искането за изменението на решението по отношение на лихвата, съдът намира искането за неоснователно. Видно от диспозитива на решението настоящият състав е оставил в сила решението на АдмС-Ловеч в останалата част, което означава, че на лицето се дължи обезщетение от 3000лв. като главница и лихва от датата на оттегляне на акта - 11.03.2015г., което е и посочено в диспозитива на АдмС-Ловеч По тези причини и поради направения пропуск, съдът следва да уважи частично допълнително направеното искане. Водим от гореизложеното и на основание чл.248, ал.1 ГПК във връзка с чл.144 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение

Cited provisions

4