Решение № 86 от 22.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 38/2010 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3,т.2 ГПК по повод подадена частна жалба от „Д” Е. гр. С. с вх. №67233/03.12.2009 год.на Софийския градски съд, срещу определение от 26.10.2009 год. по гр.д. №9326/2009 год. на Софийския градски съд, ГК, І во Г. О., с което е потвърдено определение от 01.06.2009 год. по гр.д. №24166/2009 год. на Софийския районен съд, ГК, 71-ви състав, с което е оставена без уважение молбата на настоящия частен жалбоподател на основание чл.389 и сл. ГПК за обезпечение на искането му за заплащане на сумата 2 847 181 лв., представляваща направени разноски в друго обезпечително производство, както и направените по настоящето дело разноски чрез налагане запор върху всички банкови сметки на ответника „Д” ЕООД. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено при наличие на всички основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Частната жалба е процесуално недопустима. Определенията на съда по обезпечение на иска/чл.396, 1 ГПК/, както и тези за отмяна на обезпечителните мерки/чл.402, ал.2 ГПК/ подлежат на двуинстанционно разглеждане. ВКС се произнася по тях само когато са постановени за първи път от въззивния съд, а не и при произнасянето му като втора инстанция по частни жалби срещу определения на първоинстанционния съд. С тези определения съдът не се произнася по същество на други производства по смисъла на чл.274, ал.3,т.2 ГПК, защото те имат привременен съпътсващ характер. Обезпечението на иска е средство за защита срещу евентуално осуетяване на съдебната защита на съдебно потвърденото или срещу съдебно отречено право. Характерът на това производство не е променен с влизане в сила на ГПК/ ДВ бр.59/20.VІІ.2007 год., поради което т.6 на ТР №1-2001 год. на ОС на ГК и ТК не е загубило сила. Прокламираното с нея двуинстанционно разглеждане на посочените по-горе определения на основание чл. 130, ал.2 ЗСВ е задължително за органите на съдебната власт. С нормата на чл.274, ал.3 ГПК изчерпателно са посочени определенията, които подлежат на касационно обжалване. По изложените по-горе съображения определенията на съда по обезпечение на иска, както и тези за отмяна на обезпечителните мерки, не са сред тях, поради което неправилно постановената от Софийския градски съд обжалваемост не създава инстанционен контрол, който не е допуснат от закона. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд