Определение № 1187 от 25.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 504/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Т. З. С. от [населено място], общ.Н., срещу решение от 01.02.2012г., постановено по гр.д.№2193/2011г. на Бургаски окръжен съд, с което след отмяна на решение от 05.10.2011г. по гр.д.№373/2011г. на Несебърски районен съд са отхвърлени предявените от Т. З. С. срещу Общинско звено за самоохрана при [община] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 -3 КТ. Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът Общинско звено за самоохрана при [община] не взема становище. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира: С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от Т. З. С. срещу Общинско звено за самоохрана при [община] искове за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението на Т. З. С., извършено със заповед №66 на директора на основание чл.326, ал.1 КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „охранител-невъоръжена охрана” и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът, за да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, сочи, че въззивното решение е постановено при противоречива съдебна практика, но не представя доказателства за наличието на такава практика. Представено е въззивно решение, за което няма данни да е влязло в законна сила, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК – т.3, ТР №1/2009г. по т.д.№1/2009г. ОСГТК. Не е налице и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставените от касатора въпроси /относно момента и доказването, че волеизявлението по чл.326, ал.1 КТ е достигнало до работодателя; кое е основанието за прекратяване – чл.325, ал.1, т.1 КТ или чл.326, ал.1 КТ ако в заповедта не е посочено основание /в случая е посочено основание - чл.326, ал.1 КТ/; относно липсата на мотиви в заповедта за уволнение/, не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а въпроси от значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от съда и за обсъждане на събраните по делото доказателства. По тези въпроси касационната инстанция се произнася при разглеждане на касационната жалба, само ако бъде допусната касационното обжалване. По изложените съображения касационното обжалване не следва да се допуска. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение