Определение № 4612 от 12.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3824/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от кмета на Столична община район „Люлин“, чрез процесуален представител юрк. Златева, против определение № 2486 от 07.03.2024г., постановено по адм. дело № 2345/2024г. по описа на Административен съд София-град. С обжалваното определение е спряно, по искане на оспорващия А. Николов, допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед № РЛН24-РД48-1/08.02.2024г., издадена от кмета на СО район „Люлин“. В частната жалба са наведени доводи, че определението е неправилно. Поддържа се, че при допуснато по силата на закона предварително изпълнение на акта в тежест на оспорващия да установи предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК. Твърди се, че в случая е заявено бланектно искане за спиране, като нито е посочено каква конкретно вреда би настъпила за оспорващия и семейството му от предварителното изпълнение на заповедта, нито са представени доказателства за евентуалното й установяване по вид и размер. Иска се отмяна на определението, както и оставяне без уважение на искането за спиране на изпълнението на заповед № РЛН24-РД48-1/08.02.2024г., издадена от кмета на СО район „Люлин“. Ответната страна – А. Николов не взема становище по частната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е основателна. Основното производство пред Административен съд София-град е образувано по жалба, подадена от А. Николов, против заповед № РЛН24-РД48-1/08.02.2024г., издадена от кмета на СО район „Люлин“, с която на основание чл. 65, ал. 1 и 2 от Закона за общинската собственост (ЗОС) е наредено да се изземе общинско жилище, находящо се в гр. София, ], от А. Николов и членовете на семейството му, тъй като го държат без правно основание. В жалбата е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, като се твърди, че изпълнението й би причинило на семейството на оспорващия значителни имуществени вреди. С обжалваното определение административният съд в производство по чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК е уважил искането за спиране на законово предвиденото предварително изпълнение на акта. За да постанови този резултат, съдът е приел, че предварителното изпълнение ще доведе до застрашаване на личните интереси на жалбоподателя и съпругата му, както и на тяхното здраве, тъй като ще останат без жилище. Последното обстоятелство е преценено като реална опасност за тях да настъпят значителни вреди – материални и морални, несъизмерими с преследваната от закона цел. Така постановеното определение е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК, съдът може да спре предварителното изпълнение, само ако то е в състояние да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Съдебната практика трайно приема, че в категорията на трудно поправимите вреди не попадат тези от материално или финансово естество. Доколкото доводите на оспорващия касаят имуществени вреди, следва да се приеме, че същият твърди понасянето на „значителна вреда“. В тежест на оспорващия е да докаже настъпването на значителни вреди. При това той следва да установи, както че съществува реална опасност да понесе такива вреди, така и че същите са "значителни" по размер. В случая по делото не са представени доказателства, установяващи размера на евентуалните вреди, с оглед преценката на тяхната „значителност“. Презумпцията по закон е, че предварителното изпълнение на заповедта за изземване на общински имот е в полза на общината. Целта на допуснатата от законодателя възможност да бъде спряно изпълнението на обжалваната пред съда заповед е да се даде временна защита на твърдяното от оспорващия право да владее и държи имота, което се засяга от заповедта. Този вид защита е временна и има сила до решаване на въпроса за законосъобразността на обжалвания акт. При допуснато предварително изпълнение по силата на закона, съдебната практика приема, че се презюмира наличието на поне една от предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК. Страната, която иска спиране на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение, трябва да докаже, че е налице обективна възможност да й бъде причинена значителна или трудно поправима вреда, която да настъпи в резултат на нови обстоятелства – такива, осъществили се след издаването на акта. Наличието или реалната опасност от настъпване на вредата следва да се установи със съответните писмени доказателства. В случая оспорващият, нито е твърдял наличието на нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. второ АПК, нито е представил каквито и да било доказателства за такива обстоятелства, обосноваващи настъпването на вреди от категорията на визираните в чл. 166, ал. 2 АПК. Съдът обосновано е приел, че при допуснато по силата на закона предварително изпълнение в тежест на оспорващия е да установи предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК. Но решаващият състав е достигнал до необоснован извод за доказаност на твърдените вреди. Не е съобразено, че в жалбата е направено бланкетно искане за спиране поради това, че на оспорващия и семейството му ще бъдат причинени значителни имуществени вреди. Нито е посочено в какво конкретно се изразяват значителните имуществени вреди, нито са представени доказателства за евентуалното им установяване по вид и размер, както и че са в резултат на нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. Не е обсъдено и възражението на ответника, че оспорващият притежава апартаменти като едноличен собственик на „ЕВРОСТАНДАРТСТРОЙ“ ЕООД, както и че е съдружник в още няколко дружества. От всичко гореизложено не може да се направи обоснован извод, че вредите, които оспорващият би понесъл, по своята значимост са противопоставими на презумирания от закона обществен интерес. По изложените съображения, като е приел искането за спиране на предварителното изпълнение за доказано и оттам за основателно, административният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде оставено без уважение искането на А. Николов за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта за изземване на общински имот. При този изход на спора е основателно искането на частния жалбоподател за присъждане на направените по делото разноски /заплатена държавна такса в размер на 30 лв./ и юрисконсултско възнаграждение, определено от настоящия състав в размер на 100 лв., на основание чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,