Решение № 1662 от 20.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9188/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД Митница Варна, депозирана чрез гл.юрк. Шулева, против решение 10003/26.06.2024 г. на Административен съд София град (АССГ), постановено по адм. дело 2749 по описа за 2024 г. на този съд. Със съдебното решение е отменено по жалба на З. Б. Т., решение с рег. 32-13407/11.01.2023 г., издадено от директора на ТД Митница Варна при Агенция Митници. Касаторът твърди, че съдебното решение е неправилно по смисъла на чл.209, т.3 от АПК, тъй като противоречи на материалния закони е необосновано. Съдът не е изпълнил дадените указания на ВАС, в решението, с което делото е върнато за ново разглеждане. Твърди, че съда неправилно е приел, че в случая не е обосновано приложението на чл.140 от Регламента за изпълнение (EC) 2015/2447, довело до неприемане на декларираната митническа стойност и определяне на нова. Съмненията относно цената на процесния автомобил се потвърждават от получената информация от Департамента за вътрешна сигурност, Служба за митническа и гранична защита на САЩ. В тази насока са получени официални писма с рег. 32-985117/25.03.2022 г., 32-177817/01.06.2022 г. и 32-74077/23.02.2023 г., представляващи официални документи. Твърди, че в случая не може да се използват методите, описани в чл.74, §2, б. а б. г от Регламент (EC) 952/2013 г., поради, което стойността на стоката правилно е определена по реда на чл.74, §3 от Регламент (EC) 952/2013 г. Касаторът обосновава извода, че в проведеното административно производство митническият орган е събрал достатъчно данни и информация за стойността на процесната стока, съдържащи се в официални и частни документи. Касаторът счита, че решението е неправилно и по отношение на присъдените разноски. Твърди, че същите са присъдени в прекомерен размер и са над посочения минимум в Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Иска съдебното решение да бъде отменено и вместо него да бъде отхвърлена жалбата на Т. срещу административния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение. Ответникът по касация З. Б. Т. от гр. София, чрез адв. Желязкова оспорва касационната жалба. Иска решението да бъде оставено в сила. Не претендира разноски. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, дава заключение за основателност на касационната жалба. Предлага решението да бъде отменено. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение и след служебна проверка по чл.218, ал.2 от АПК прецени касационната жалба като процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Делото е във фаза на втора касация. С решение 3023/13.03.2024 г. по адм. дело 8768 по описа на ВАС за 2023 г. е отменено изцяло решение 3962/15.06.2023 г. на АССГ, постановено по адм. дело 1389 по описа за 2023 г. на този съд и делото е върнато на АССГ, за ново разглеждане от друг съдебен състав при съобразяване с указанията, дадени в решението. В отменителното решение са дадени указания, че при положение, че първоинстанционният съд е установил наличието на противоречия във фактическата обстановка, касаещи плащането на цената, отразена във bill of sale, относимостта на информацията, получена от Електронната форма за износ към вносителя и към дружеството краен получател, състоянието на внесения употребяван автомобил (за който се твърди, че е бил повреден), същият е трябвало да даде нови конкретни указания на страните по делото с цел изясняване на тези релевантни факти и обстоятелства. Тъй като това не е сторено, делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. С оспорения пред АССГ, административен акт за стока лек автомобил марка Мерцедес Бенц, модел S550, първа регистрация 20150102, поставена под режим допускане за свободно обращение с митническа декларация MRN 20BG002005031838R4 от 09.06.2020 г., е определена нова митническа стойност в размерна 38 352.64 лв., вносно митническо задължение за досъбиране в размер на 3 029.76 лв. мито и ДДС 6 665.48 лв., ведно с прилежащите лихви. По делото е установено, че на 09.06.2020 г. З. Б. Т. е декларирал режим допускане за свободно обращение стока употребяван лек автомобил, марка Мерцедес Бенц, модел S550, държава на износ САЩ, износител и продавач е AA Insurance Auto Auktion. Към МД са приложени фактура от 14.02.2020 г., талон за превозното средство, коносамент от 07.04.2020 г., снимков материал, документи за платени държавни вземания. Направена е повторна проверка на декларираното за вноса на автомобила, на основание чл.84, ал.1, т.1 вр. с чл.48 от Регламент (EC) 952/2013 г., относно достоверността на декларираната стойност и са предприети действия по линия на международното сътрудничество. От Американската служба Митници и гранична охрана е получен отговор на 17.06.2022 г. и са приложени сканирани документи електронна информация за износ, в която попада процесния автомобил, с посочена цена при износа 20 988 USD от пристанище НюЙорк. Получател е З. Б. Т. и тази цена е значително по висока от декларираната пред българските митнически власти цена при вноса 4 013 USD. Направена е справка в МИС3А, като са извлечени всички случаи на декларирани подобни стоки с произход САЩ в периода 09.03.2020 г. 09.06.2020 г. Митническите органи са приел, че в случая не са приложими методите по чл. 74, §2, б. а б. г от Регламент (EC) 952/2013 и митническата стойност е определена съгласно разпоредбата на чл.74, § 3 от Регламент (EC) 952/2013 г., въз основа на получената официална информация по линия на международно сътрудничество. В изпълнение на дадените указания в отменителното решение на ВАС, АССГ е дал нови и подробни указания на страните. За да отмени митническото решение, АССГ е приел, че митническите органи са обосновали съмненията си по чл. 140 от Регламента, като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност на стоката, но е прието, че цената декларирана в декларацията за експорт, не може да бъде възприета безкритично. Според съда, митническият орган не е мотивирал неприложимостта на чл. 74, §2, б. а б. г от Регламент (ЕС) 952/2013 и бланкетно са изложени мотиви, според които в МИСЗА, не са открити данни за декларирани за режим допускане за свободно обръщение стоки, които са идентични или сходни на процесните, поради специфичните повреди на автомобила. Според АССГ, митническите органи е следвало да се позоват и на сведения от база данни, създадени и управлявани от митническите органи на други държави членки или от службите на Съюза. По изложените съображения е прието, че митническия орган неправилно е пристъпил към прилагане на чл. 74, §3 от Кодекса, което е довело до незаконосъобразност на процесния административен акт. По тези съображения, митническото решение е отменено като незаконосъобразно. На жалбоподателя са присъдени разноски в общ размер на 3 130 лв. Решението е правилно. Неоснователно е оплакването на касатора, че при новото разглеждане на спора АССГ, не е изпълнил указанията на ВАС в постановеното отменително решение. Първоинстанционният съд правилно е разпределил тежестта на доказване и с нарочно определение от 08.04.2024 г. са дадени конкретни указания на страните, съответстващи на указанията в решението на ВАС, с което делото е върнато за ново разглеждане. Във връзка с дадените указания от страните не са ангажирани нови доказателства. Административният съд правилно е определил основния спорен по делото въпрос - дали митническите органи са обосновали основателни съмнения по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент /ЕС/ 2015/2447, който предвижда възможност за неприемане на декларираните договорни стойности. В случаите когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Митническия кодекс и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора, те разполагат с възможност да определят нова митническа стойност при спазване на установени процесуални правила съгласно Регламент /ЕС/ 952/2013. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните и е постановил правилно решение. Позоваването на писмата от Служба Митници и гранична охрана на САЩ, са основание да се приеме, че административният орган е обосновал съмненията си и се е справил с доказателствената тежест да установи основателността им. Въз основа на това е обосновано стартирането на процедура за промяна в декларираната митническа стойност на автомобила. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламент за прилагане, и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на МКС, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение е изпълнено и в конкретния случай са изложени необходимите мотиви. В случая са обосновани възникналите съмнение у митническите органи, които са предпоставка за промяна в декларираната митническа стойност. Митническата стойност на стоките се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Въпреки че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дава възможност на митническите органи при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Също така, ако митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от а до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че административният орган не е мотивирал неприложимост на чл. 74, § 2, букви от а до г от Регламент (ЕС) 952/2013. Чл. 141, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 изрично сочи, че при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, параграф 2, б. а или б от Регламент (ЕС) 952/2013 г. се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя, а по силата на § 3 когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности. Митническият орган не е определил митническа стойност за така описаните леки автомобили в четирите МД, а е изложил мотиви, че липсва информация за внос на стоки, които са еднакви или сходни с внасяните стоки, поради което са неприложими разпоредбите на чл. 74, § 2, б. а и б. б от Кодекса. За неприложими са приети и разпоредбите на чл. 74, § 2, б. в и б. г, тъй като е посочено, че липсва база данни за единичната цена на която внесената стока или сходна стока се продава на територията на Съюза, както и липсват данни за разходите за материали, използвани за производството на декларираната стока. При горните твърдения, митническият орган е следвало да се позове на сведения от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави членки или от службите на Съюза. В случая не е ясно какви проверки са направени и в кои бази данни, за да се обоснове неприложимост на методите по чл. 74 § 2 от МКС. По тълкуването на чл. 31, § 1 от Митническия кодекс на Общността , съответстващ на чл. 74 § 3 от настоящия кодекс, СЕС е постановил решение от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20, Baltic Master UAB, в което в т. 51, т. 54 и т. 55 приема, че данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват налични данни в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно разумно и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. В случая не е обусловен извода, че е невъзможно да се открие в системата информация за идентични стоки, т.е с подобни параметри. Митническия орган не е освободен от задължението да докаже, че по зададени критерии като марка, модел, тип двигател, година на първа регистрация, внос от САЩ е налична или не е налична информация и ако е налична да обоснове защо тя не се отнася за сходни стоки. Това не е сторено. Митническият орган не е положил дължимата грижа при използването на методите да проучи всички източници на информация и базата данни, с които разполага, за да определи митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността. В тази насока са решения по дело С-46/16 и С-187/21. По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че като не е мотивирал неприложимостта на методите по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. чрез обсъждане на наличните данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач, без да доказва липсата на такива данни по предвидения в ЗМ ред, коментиран по-горе, митническият орган неправилно е пристъпил към прилагане на чл. 74 § 3 от Кодекса във вр. с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, което обуславя незаконосъобразност на издадения от него административен акт. От приложените към административната преписка доказателства е видно, че в хода на административното производство са събрани доказателства за стойността на внесената стока, включително и по реда на международния обмен. Тези данни са достатъчни, за да породят основателни съмнения и да обосноват извършването на последваща проверка. Същите, обаче не са самостоятелно основание да бъде променена митническата стойност на внесения употребяван автомобил. В конкретния случай митническите органи не са приложили последователно методите за определяне на митническата стойност, така както се изисква от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Ето защо неоснователно в касационната жалба се поддържа, че са налице достатъчно данни за стойността на процесната стока, а съдът не се е съобразил с тях. Спорното административно решение не е отменено поради липса на данни за различните стойности на закупуване и внос на стоката, а поради нарушаване на процедурните правила въз основа на които може да бъде определена митническа стойност извън договорената такава. Неоснователно е оплакването на касатора, че АССГ е присъдил разноски по делото над минималния размер по Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата). Материалния интерес по спора е 9 695.24 лв. Съобразно чл. 7, ал. 2, т.2 от Наредбата, минималният размер на адвокатското възнаграждение за всяка инстанция е 1 269 лв. В случая са присъдени разноски за всички съдебни инстанции в общ размер на 3 130 лв. От ответника в производството са представени доказателства за платено адвокатско възнаграждение по адм. дело 1389/2023 г. по описа на АССГ в размер на 1 560 лв. и по адм. дело 8768/2023 г. по описа на ВАС в размер на 1 560 лв., което възнаграждение минимално надхвърля минималния размер по Наредбата. Представени са и доказателства за платена държавна такса в размер на 50 лв. за образуване на адм. дело 1389/2023 г. по описа на АССГ. При новото разглеждане на спора пред АССГ не са претендирани разноски. По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Въпреки изходът на спора на ответника не следва да се присъждат разноски за настоящата инстанция, тъй като такива не са претендирани и не са представени доказателства за направени разноски за тази касационна инстанция.