Определение № 128 от 08.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 353/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на К. Р. С. и Д. А. С., и двамата от[населено място], чрез адв. С. С. от САК срещу разпореждане от 01.04.2010 г. на Софийския градски съд по гр.д.№ 1768/2008 г., с което е върната касационна жалба вх.№ 72981/28.12.2009 г. против решение от 24.11.2009 г. на Софийския градски съд, постановено по гр.д. 1768/2008 г. поради неотстраняване на допуснати нередовности. В частната си жалба жалбоподателят твърди, че атакуваният акт е неправилен и моли да бъде отменен. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Решението от 24.11.2009 г. на Софийския градски съд, постановено по гр.д.№1768/2008 г. е връчено на 07.12.2009 г. на пълномощника на жалбоподателите адв. С. С.. На 28.12.2009 г. е подадена касационна жалба вх.№72981 против посоченото решение. С разпореждане от 12.03.2010 г. въззивният съд е констатирал допуснати нередовности в касационната жалба, а именно, че следва да се посочат основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, които основания следва да се мотивират. Съобщението за допуснатите нередовности с препис от разпореждането е получено лично от пълномощника на жалбоподателите адв. С. С. на 25.03.2010, като в него изрично е указана и неблагоприятната последица от неизпълнение на указанията – връщане на касационната жалба. По повод констатираните нередовности на 26.03.2010 г. е подадено „изложение-допълнително” от адв. С. С., като в него е посочено, че въззивният съд е нарушил чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК („от значение за точното прилагане на закона”), тъй като не бил приложил нормата на чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Софийски градски съд правилно и законосъобразно е приел, че с подаденото на 26.03.2010 г. „изложение-допълнително” не е изпълнено указанието за представяне на мотивирано изложение за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК. Жалбоподателят е следвало да формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е обусловил изхода в правния спор и да е в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Жалбоподателите въобще не са формулирали процесуалноправен или материалноправен въпрос, който да е обусловил изхода по делото. В допълнителното изложение единствено се съдържа твърдение, че съдът не е приложил нормата на чл. 19, ал. 3 ЗЗД, а това било в противоречие с чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, което обуславяло допустимост на касационно обжалване на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос, обусловил решението на въззивния съд по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за връщане на касационната жалба. Ето защо следва да се приеме, че обжалваното разпореждане на Софийски градски съд е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение