Определение № 1309 от 06.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 743/2024 г.

Производството е по реда на чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Б. Първанов против определение от 01.12.2023 г., постановено по адм. дело № 311/2023 г. по описа на Административен съд – Перник, с което, на основание чл. 215, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 213а, ал. 2 от АПК, е оставена без разглеждане касационната му жалба против Решение № 197/16.11.2023 г., постановено по същото дело. Ответникът – директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Перник, в срока по чл. 232 от АПК, не ангажира становище по частната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, срещу определение от кръга на визираните в чл. 160, ал. 1 и чл. 229, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение, в изпълнение на правомощията по чл. 213а от АПК, първоинстанционният съд е извършил проверка за редовност и допустимост на подадената от Б. Руменов касационна жалба против Решение № 197/16.11.2023 г. по адм. дело № 311/2023 г. на АС – Перник. Констатирано е, че за Б. Руменов не е налице правен интерес от оспорване на постановеното решение, тъй като то е изцяло благоприятно за него и на основание чл. 215, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 213а, ал. 2 от АПК депозираната касационна жалба е оставена без разглеждане. Постановеното определение е правилно. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Б. Първанов против Направление за включване в механизма за лична помощ № 2202200086 /28.10.2022 г., с което, на основание чл. 25, ал. 2 от Закона за хората с увреждания, въз основа на подадено заявление – декларация с вх. № ЗХУ-ИО/Д-РК/3657/О/ 15.08.2023 г. и заключенията в индивидуалната оценка на потребностите, изготвена на 29.08.2023 г., на Б. Първанов са определени 120 (сто и двадесет) броя часове месечно за лична помощ. Административен съд – Перник е разгледал по същество подадената жалба, като е посочил, че поради установената степен на тотална зависимост на Първанов от лични асистент в ежедневието, определените часове на месец, не отразяват адекватно нуждата му от „лична помощ“ съобразена с индивидуалните потребности, както и с принципите по чл. 4 от ЗХУ. Аргументирал е теза, че оспореното направление не отговаря на целите на законовия механизъм за лична помощ на хората с увреждания, установени в чл. 2 от ЗЛП и чл. 2 от ЗХУ, да им се предостави подкрепа, включително на техните семейства, както и да им се гарантира достоен живот. Поради констатираното нарушаване на баланса между индивидуалните потребности на жалбоподателя и предоставената от органа помощ, с Решение № 197/16.11.2023 г. по адм. дело № 311/2023 г., е отменил изцяло оспорения административен акт и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК е върнал преписката на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Перник за ново произнасяне в съответствие с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Предмет на оспорване пред настоящия тричленен състав е определение от 01.12.2023 г. по адм. дело № 311/2023 г. на АС – Перник, с което при извършена проверка на подадената от Б. Първанов касационна жалба срещу гореописаното решение, съдът е приел, че не е налице правен интерес от оспорване, тъй като решението е благоприятно за касационния жалбоподател. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти и обстоятелства от значение за казуса и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите в случая материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти. Обосновано, с оглед данните по делото, административният съд е приел, че жалбата, с която е сезиран е недопустима и на основание чл. 213а, вр. с чл. 215, т. 4 от АПК я е оставил без разглеждане. На основание чл. 210, ал. 1 от АПК, правото на касационно обжалване принадлежи на страните, за които съдебното решение е неблагоприятно. За Б. Първанов не е налице правен интерес да обжалва благоприятно за него съдебно решение, с което жалбата му е уважена и оспореният акт е отменен. Мотивите към съдебното решение не се ползват със сила на присъдено нещо и не подлежат на самостоятелно обжалване, отделно от диспозитива. С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че Административен съд – Перник, като е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото, е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение,