Определение № 65 от 11.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 20/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК образувано по частна жалба вх. № 9671/17.11.2010 г. на К. Ц. Н. против определение № 561 от 12.11.2010 год. по ч. гр. дело № 226/2010 г. на Върховния касационен съд, с което е върната частната му жалба против определение № 277 от 31.05.2010 год. по ч. гр. дело № 226/2010 год. на Върховния касационен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на Н. против определение № 1297/19.03.2009 г. по ч. гр. дело № 5337/2008 год. на С. градски съд по неуважено искане за спиране изпълнението по изп. дело № 31261/2006 год. на държавен съдебен изпълнител при СРС. Частната жалба не съдържа конкретни оплаквания против посоченото определение. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа частната жалба и провери обжалваното определение. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. За да върне частната жалба против определение от 31.05.2010 год. по ч. гр. дело № 226/2010 год. на ВКС е прието, че същата е подадена след изтичането на едноседмичния преклузивен срок за обжалване по чл. 262, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 275, ал. 2 ГПК и се явява процесуално недопустимо. Определението е правилно. Определение № 277/31.05.2010 год. е съобщено на частния жалбоподател, чрез връчване на препис на 07.06.2010 год. Едноседмичния срок за обжалване е изтекъл на 14.06.2010 год. Частната жалба е подадена по пощата с пощенско клеймо на плика 15.06.2010 год., след изтичането на посочения срок, което е дало основание на съда да приложи разпоредбата на чл. 275, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК и върне частната жалба като просрочена. Определението е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.