Определение № 2743 от 05.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 1599/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на “Био Партнърс“ ЕООД срещу определение № 1156/2026 г. по в. гр. д. № 1008/2026 г. на Апелативен съд София, с което е допуснато обезпечение при условията на чл. 389 ГПК на предявения от Столична община срещу жалбоподателя осъдителен иск за сума в размер 26 404, 69 лв. чрез налагане на запор върху лек автомобил марка „Мицубиши Паджеро“ с рег. [рег.номер на МПС]. Жалбоподателят атакува постановеното от въззивния съд определение с оплаквания за неправилно приложение на закона от страна на съда. Счита, че обезпечителната нужда не следва да се предполага, а тя трябва да бъде надлежно доказана чрез представени от молителят убедителни доказателства. Моли да бъде допуснато касационно обжалване и определението на апелативния съд да бъде отменено. В мотивите на обжалваното определение въззивният съд е приел, че при липса на данни, които да опровергават наличието на обезпечителна нужда, тя трябва да се предполага. По делото няма данни, които да сочат, че ищецът няма правен интерес от налагане на обезпечителна мярка. С разпореждане от 22.06.2026 г. на председателя на ВКС е образувано тълк. дело № 4/2026 г. на ОСГТК за отговор на въпроса: „Предвижда ли разпоредбата на чл. 391, ал. 1 ГПК презумпция за обезпечителна нужда при предявен иск за парични суми, или съдът е длъжен във всеки отделен случай да извършва конкретна и индивидуализирана преценка за наличието на опасност от затрудняване или невъзможност за изпълнение, и при какви критерии – например при съобразяване основанието на иска, вероятната му основателност и съразмерността на исканата обезпечителна мярка с оглед засягането на правната сфера на ответника?“ Отговорът на този правен въпрос е обуславящ за произнасянето по настоящото дело, ето защо на основание чл. 292 ГПК производството до постановяване на тълкувателно решение по тълк. д. № 4/2026 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъде спряно. Доколкото подадената частната касационна жалба не спира производството по делото съобразно предвиденото в чл. 277 ГПК и за да не се препятства развитие на т. д. № 738/2025 г. на СГС, то същото следва да бъде отделено от кориците на ч. т. д. № 1599/2026 г. по описа на ВКС и изпратено на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия, а по ч. т. д. № 1599/2026 г. следва да бъде приложен заверен препис от обжалваното определение № 930/27.02.2026 г. на СГС. Мотивиран от изложеното настоящият състав на съда