Определение № 431 от 28.09.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Производството е по чл.278, вр.чл.274, ал.3, т.2 от ГПК. С определение №1298/20.04.2010г. по ч.гр.д.№643/10г. на Варненския окръжен съд е потвърдено решение №316 от 01.02.2010г. по гр.д.№9007/09г. на Варненския районен съд в частта, имаща характер на определение, с която ответникът Г. В. З. е бил осъден да заплати на ищцата Д. Г. З. сторените от нея разноски за уважения иск по чл.108 от ЗС. Въззивният съд е приел, че за да бъде освободен ответникът от разноски на основание чл.78, ал.2 от ГПК не е достатъчно той да е признал исковата претенция, но и да не е създал с поведението си повод за завеждане на делото. В случая между същите страни е водено предходно дело, по което с влязло в сила решение е признат за нищожен договорът, с който собствеността върху имота, предмет на последващото дело по чл.108 от ЗС, е била прехвърлена на Г. З.. Независимо от това, той е продължил да владее без правно основание същия имот. В негова тежест е било да го предаде на наследника на прехвърлителя, което той не сторил и затова следва да понесе разноските за предявения впоследствие срещу него иск по чл.108 от ЗС. Частна жалба срещу това определение е подадена от Г. З.. В изложението към нея се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпросите в кои случаи следва да се приеме, че с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото, както и допустимо ли е съдебно решение в частта за разноските, когато в решаващата си част то е недопустимо поради нарушаване на правилата за родовата подсъдност. Ответникът в производството Д. З. оспорва частната жалба. Настоящият състав на ВКС счита, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Първият въпрос е свързан с прилагането на чл.78, ал.2 от ГПК, аналогичен на чл.65, ал.2 от ГПК /отм./, по които има формирана съдебна практика и затова по него не следва да се допуска касационно обжалване. След като ответникът знае, че владее без основание чужд имот / договорът за дарение, от който той черпи права е прогласен за нищожен с влязло в сила решение / и не го предава на неговия собственик, с поведението си той става причина за завеждане на иск по чл.108 от ЗС и дължи разноските по делото, дори да признае този иск. Вторият процесуалноправен въпрос е свързан с преценка, каквато не може да се направи в настоящото производство, ето защо по него също не следва да се допуска касационно обжалване. Решението по съществото на правния спор е влязло в сила и не може в производството по обжалването му само в частта за разноските да се преценява дали в решаващата си част то е допустимо или не. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,