Определение № 365 от 08.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 378/2009 г.

Производството по делото е образувано по частна касационна жалба от Е. И. С., М. Д. К. и Н. Ж. К. и трите от гр. В. чрез процесуален представител адвокат К против въззивно определение на Варненски окръжен съд № 330/29.01.2009 г. по гр. д. № 145/2009 г., с което е оставено в сила протоколно определение на ВРС, ХХХІ с-в от 25.11.2008 г. по гр. д. № 5091/08 г., с което е оставено без уважение искането на ищците Е. И. С., М. Д. К. и Н. Ж. К. с правно основание чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане в процеса като трети лица помагачи на страната на ищците лицата Н. М. К. и Р. Д. П. и по частна жалба вх. № 5378/16.02.2009 г. от Н. К. П. и Р. Д. П. чрез процесуален представител адвокат В срещу определението, с което е прекратено производството по делото по подадената от Н. М. К. частна жалба вх. № 18725/2.12.2008 г. против протоколно определение от 25.11.2008 г. по гр. д. № 5091/08 г. по описа на ВРС, ХХХІ с-в, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателката да бъде конституирана в производството по делото като съищец наред с първоначалните ищци Е. И. С., М. Д. К. и Н. Ж. К. Представено е от адвокат К писмено изложение на основания за допустимост на обжалването, като е посочено основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. За ответници по частните жалби Б. А. А. и Х. Д. А. е подадено писмено възражение срещу частните жалби чрез адвокат М. Поддържа, че са процесуално недопустими, тъй като са подадени срещу определения, които не преграждат по-нататъшното развитие на делото. За ответник по частни жалби „С” АД, Варна чрез адвокат К е изразено становище за недопустимост на обжалването и за неоснователност на частните жалби. Частните жалби са подадени в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд подлежат: 1. определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото. Такова преграждане не е налице при отказ за привличане на трето лице помагач по реда на чл. 219 ГПК. Третото лице не е главна страна в процеса и иск от или срещу него може да се предяви в отделен процес /т. 5 ТР № 1/17.07.2001 г., ВКС, ОСГК/. Ето защо, частната касационна жалба от името на ищците следва да се остави без разглеждане, тъй като е процесуално недопустима. Относно частната жалба на Н. и Р. П.: Съгласно разпоредбите на чл. 274, ал. 1 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби: 1. когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, и 2. в случаите, изрично посочени в закона, а съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК когато определенията по ал. 1 са постановени от въззивна инстанция, те подлежат на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд. Конкретният случай не е такъв. Обжалваното от П. определение не е от вида на тези, за които в закона изрично е предвидено, че подлежат на обжалване, нито е такова преграждащо развитието на делото. Определението не може да има преграждащ характер по отношение на лица, които не е страна по делото и по тази причина разполагат със самостоятелни възможности за защита. Жалбоподатели П. не са необходими другари на първоначалните ищци, за да е длъжен съдът да ги конституира в процеса. Затова частната им жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.