Решение № 307 от 9.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10613/2008 г.

Решение № 307 от 9.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10613/2008 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Вида Плод" АД, гр. София против Решение № 89/07.05.08 г. постановено от Окръжен съд - гр. Велико Търново по адм. д. № 190/07 г. поправено с Решение № 114/2.07.08 г. постановено по същото дело. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ДРА № 152/11.04.05 г. издаден от данъчни служители при ТДД-Видин относно начисления ДДС на осн. чл. 119, ал. 3 от ЗДДС (отм.) в размер на 256 772 лв. и съответните лихви за забава върху него в размер на 20 773,37 лв. Решението е поправено по реда за поправка на очевидна фактическа грешка относно наименованието на фирмата, на жалбоподателя. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като се релевират всички касационни основания, визирани в чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост, допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Конкретните оплаквания са следните: - неправилно съдът е приел, че налагането на обезпечителни мерки в хода на принудителното изпълнение не изключва приложното поле на чл. 119, ал. 3 от ЗДДС (отм.),- неправилно е прието от съда, че при прекратяване на регистрацията по ЗДДС в конкретната хипотеза, за определяне на данъчната основа е приложима разпоредбата на чл. 30, ал. 4 от ЗДДС и чл. 20, т. 5 от ЗДДС, - неправилно, решаващият съд не е кредитирал събраната по делото съдебно-икономическа експертиза, - съдът не се е съобразил с указанията на ВАС в отменителното решение, - в противоречие с приетото от ВАС в отменителното решение, първоинстанционният съд, постановил обжалваното решение е приел, че дадената в административното производство оценка е обективна и безпристрастна,- съдът е направил неправилна оценка относно изпълнението на задачата от назначеното вещо лице. Иска се отмяна на решението, отмяна на ДРА в обжалваната част и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба- директор на ДОУИ - гр. Велико Търново оспорва жалбата по съображения, развити в отговор на касационна жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният съд, първо отделение на първа колегия след като прецени допустимостта на жалбата, досежно основателността и приема следното: С ДРА, предмет на контрол от първоинстанционния съд е констатирано, че при дерегистрацията си по ЗДДС, в представения опис на наличните активи, ревизираният субект не е включил налични сгради, отразени по счетоводна сметка 203 и наличен стопански инвентар, отразен по счетоводна сметка 206, които са включени в инвентарната книга и счетоводния баланс на дружеството. В резултат на тази констатация, върху пазарната стойност на установения сграден фонд в размер на 1 540 631 лв. е начислен ДДС в размер на 256 772 лв. на осн. чл. 119, ал. 3 от ЗДДС (отм.). При първоначалното гледане на делото от Окръжен съд - гр. Велико Търново, жалбата срещу ДРА е отхвърлена. Това решение по реда на касационното обжалване е отменено с решение на ВАС. В отменителното си решение, ВАС отговаря на основните спорни въпроси и преценява като неоснователно възражението на жалбоподателя, че възбранените имоти не следва да подлежат на облагане с ДДС при дерегистрацията на данъчния субект по този закон. ВАС е приел, че с чл. 119, ал. 3 от ЗДДС е създадена фикция за осъществяване на облагаема доставка, като предпоставките за прилагането и са данъчният субект към момента на дерегистрацията си по ЗДДС да притежава налични активи, които биха били предмет на облагаема доставка. ВАС е казал, че случаите, в които доставките на стоки и услуги са освободени са изрично предвидени в закона, от което следва, че извън изчерпателно изброените, останалите доставки са облагаеми, като процесният случай не попада изчерпателното изброяване не освободените доставки. Съдът е приел, че възприетата от данъчните органи пазарна оценка на имотите чрез експертиза, изготвена за нуждите на изпълнителното производство е неправилна, тъй като не е изготвена съобразно реда за това, предвиден в ДПК (чл. 93 от ДПК), а така също така изготвената пазарна оценка не е дадена към момента на дерегистрацията (релевантният момента), а към по-късен момент. В резултат на тези съображения, ВАС е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд с указания да се назначи съдебна експертиза, която да даде заключение за пазарната цена на наличните активи към момента на дерегистрацията на дружеството по ЗДДС, като пазарната цена се определи по някой от методите, посочени в чл. 20, т. 5 ЗДДС. При новото разглеждане на делото съдът е допуснал и приел съдебна експертиза, която е дала заключение за пазарната цена на наличните активи към датата на дерегистрацията по ЗДДС на дружеството. Съдът при повторното гледане на делото отново е отхвърлил жалбата, като не е кредитирал заключенията на съдебната-експертиза тъй като при оценяването на имотите не били използвани някои от методите, посочени в чл. 20, т. 5 от ЗДДС и вещото лице не било дало оценка на указаните от съда 54 сгради, а само на 31 такива. Въз основа на тези съображения, първоинстанционният съд е приел, че не може да формира друг извод, освен този, че дадената в хода на административното производство оценка е обективна и безпристрастна. Настоящата съдебна инстанция преценява обжалваното решение, като частично неправилно. Неоснователно е възражението на касатора относно неправилното приложение на материалния закон от съда. С отменителното решение на ВАС е обсъден и решен въпросът относно приложението на чл. 119, ал. 3 от ЗДДС в конкретния случай. Мотивите на ВАС в отменителното решение съдържат указания по тълкуването и прилагането на закона и по аргумент от чл. 224 АПК те са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. Съдът обаче неправилно е преценил доказателствата по делото и по-конкретно събраната по делото съдебно-икономическа експертиза във връзка с данъчната основа за облагане. Неоснователно експертизата не е кредитирана. Видно от съдържанието и, а така също и от разпита на вещото лице в съдебни заседания, когато са изслушвани заключенията е, че експертизата е обективна. Вещото лице е изградило констатациите си на база съдържанието на инвентарните книги към датата на дерегистрацията по ЗДДС на дружеството и след оглед на сградите. Това заключение опровергава констатацията на данъчните органи, че към датата на дерегистрацията сградите, представляващи дълготрайни активи на дружеството са 54 на брой. Ответникът по делото пред първоинстанционния съд е оспорил заключението с твърдения, че вещото лице не е работило по методите за определяне на пазарната стойност на активите, посочени в ЗДДС. Първоинстанционният съд неоснователно се е съобразил с това оспорване. От заключението, прието в съдебно заседание, проведено на 22.04.08 г. е видно, че пазарната стойност на сградите и съоръженията се определя чрез три метода- метода на "вещната стойност", метода на "приходната стойност" и метода на "ликвидационната стойност". В същото заключение е определена и пазарната стойност на сградите и съоръженията към датата на дерегистрацията, общо в размер на 884 555 лв. Неоснователно тя не е възприета от първоинстанционния съд. Пазарната стойност е съобразно разумния и приложимия метод за определяне на цената на недвижимите имоти, което съответства на чл. 20, т. 5, б. "г" от ЗДДС (отм.) в редакцията му към м. 07.04 г. Дължимият ДДС върху така определената пазарна стойност на сградите и съоръженията е 176 911 лв. Обжалваното решение следва да се отмени в частта, в която е отхвърлена жалбата за разликата от 79 861лв. над този размер до размера ДДС, определен от данъчните органи- 256 772 лв. като вместо това до този размер и начислените съответни лихви за забава върху него се отмени и ДРА. С оглед изхода на спора следва да се измени решението на първоинстанционния съд и в частта относно разноските. С оглед уважената част на жалбата, на жалбоподателя се дължат разноски в размер на 460 лева. Предвид отхвърлената част на жалбата, на ответника по спора се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 3878 лв. След компенсация, на директора на ДОУИ следва да се присъди възнаграждение в размер на 3418 лв. По тези съображения, решението на първоинстанционния съд в частта, в която е присъдено юрисконсултско възнаграждение над този размер следва да се отмени. Воден от горните съображения, Върховният административен съд