Определение от 07.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6111/2023 г.

Производството е по реда на чл. 628 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Главното производство по делото е образувано по касационна жалба, подадена от „Б-КОНТАКТ“ ООД, представлявано от управителя Л. Денчев, чрез пълномощник адв. Н. Макавеев, против решение № 1392 от 03.03.2023г., постановено по адм. дело № 6556/2022г. по описа на Административен съд София-град. С обжалваното решение е отхвърлен иск с правно основание чл. 128а, ал. 1 АПК, предявен от „Б-КОНТАКТ“ ООД, срещу “Водоснабдяване и канализация Йовковци“ ООД и „Континвест“ ООД за обявяване на нищожност на решение № 5828 от 14.06.2022г., постановено по адм. дело № 3837/2022г. по описа на Върховния административен съд. По делото е направено искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС), подадено от „Б-КОНТАКТ“ ООД, чрез пълномощник адв. Макавеев, в което са формулирани следните въпроси: 1.) Представлява ли гаранция за изпълнение на целите на нормите на чл. 1 Пар. З, чл. 2 Пар. 7 и чл. 2 Пар. 8 изр. 2 от Директивата (Директива 89/665/ЕИО) норма от националното законодателство, с която се определя обхвата на разглеждане на жалбите, подадени срещу решения на възложители на обществени поръчки от страна на органите, отговорни за обжалването, съответно от съдилищата ? 2.) C оглед нормата на чл. 2 Пар. 8 от Директивата, какъв е обхватът на правораздавателната власт на съда, действащ като контролно - отменителна инстанция на Отговорния орган по обжалването в случаите, в които националното законодателство урежда, че Отговорният орган разглежда само въпросите, по които е сезиран в жалбата? Има ли съдът правораздавателна власт да се произнася по обстоятелства, които не са посочени в жалбата до Отговорния орган, съответно не са предмет на произнасяне на Отговорния орган ? 3.) С оглед Директива 89/665 ЕИО и с оглед определения от нормата на националното законодателство обхват на жалбата (чл. 207 от ЗОП), обстоятелството, че съгласно националното законодателство Върховният административен съд е единствена съдебна инстанция по разглеждане на спорове по заведени жалби срещу решения на възложители и с оглед забраната на чл. 216 ал. 8 от ЗОП за отмяна на решения по извънредни способи, предвижда ли националното законодателство гаранции за защита на правата на жалбоподателя в случаи, в които контролно - отменителната инстанция се произнася по въпрос, с който Отговорният орган не е бил сезиран, съответно на страните не е била дадена възможност да вземат отношение ? Следва ли принципите на ефективна съдебна защита и на равностойност, закрепени в член 19 и член 4, параграф 3 ДЕС, свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги, закрепени в член 49 ДФЕС, Директива 93/37/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, както и в Директиви 89/665, 92/13 и 2007/66, да се тълкуват в смисъл, че допускат компетентните органи и съдилища, да лишат от право на защита на една от страните по делото от едностранната преценка на съда за „истинност“, особено когато въпросното решение не подлежи на обжалване ? В допълнение, при противопоставяне на принципите на законност и истинност, прокламирани в чл. 4 и чл. 7 АПК, както и с принципите на правна сигурност, на ефективна съдебна защита и на равностойност, прокламирани в европейското законодателство, допустима ли е съдебна практика, която счита, че първите са с по-висока ценностна и йерархична стойност ? Ответната страна – „КОНТИНВЕСТ“ ООД, чрез пълномощник адв. С. Симеонов, депозира писмено становище, че не са налице предпоставките по чл. 629, ал. 3 ГПК за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, поради което счита, че искането следва да бъде оставено без уважение. Ответната страна - “Водоснабдяване и канализация Йовковци“ ООД не е взела становище. Настоящият състав на Върховния административен съд, като съобрази поставените въпроси до СЕС, както и фактите по спора, и предвид задълженията, установени в практика на Съда /виж СЕС, решение от 06.10.2021 г. Consorzio Italian Management e Catania Multiservizi и Catania Multiservizi, C-561/19, ECLI:EU:C:2021:799/, намира, че искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС следва да бъде оставено без уважение поради следните причини: Преценката дали искането за тълкуване на норми от общностното законодателство е от значение за правилното решаване на спора, принадлежи на съда. Разпоредбата на чл. 628 ГПК поставя като условие за отправяне на запитване /по преценка на съда/, разпоредбата от правото на Европейския съюз или на акт на негов орган да е от значение за правилното решаване на делото. Другояче казано, следва да е налице преюдициалност, каквато в случая не е налице. За да възникне необходимост, респективно - националната юрисдикция да бъде длъжна да отправи преюдициално запитване във връзка с приложимостта на правото на ЕС по конкретен спор, с който е сезирана, следва да е налице съмнение относно приложимостта и действието на общностните разпоредби към правоотношението, обект на съдебен контрол, като преценката за това принадлежи на съда. От разпоредбата на чл. 267 ДФЕС и постоянната практика на СЕС следва недвусмислено, че националният съд е длъжен да отправи преюдициално запитване, винаги когато е налице съмнение относно приложението на общностната разпоредба, като при неспазване на това изискване държавите членки носят отговорност за неправилно прилагане на правото на ЕС (така напр. в Решение на СЕС от 2003 г. по делото Комисията срещу Италия С-129/00). Такова задължение обаче не съществува, а и запитването е недопустимо за разглеждане от СЕС, когато разпоредбата от правото на ЕС вече е била тълкувана /така и в Решение на СЕС от 1963, D. C. en Schaake, № 28-30/62/ или когато точното прилагане на общностното право е толкова очевидно, че не оставя никакво място за съмнение (теорията на ясния акт - Решение на СЕС от 1982 по делото C. I. L. F. I. T., № 283/81). Както сам отбелязва СЕС в информационната си бележка, обобщен анализ на процедурния регламент на СЕС и практиката на общностната юрисдикция във връзка с производствата по преюдициални запитвания, юрисдикциите, особено в случаи, в които считат, че практиката на Съда дава достатъчно яснота, могат да вземат сами решение за правилното тълкуване на правото на Съюза и за неговото прилагане към установената от тях фактическа обстановка. Горното следва и от факта, че националният съдия е общностен съдия и съюзното право за него е приложимо материално право. Именно с оглед еднообразното правоприлагане в целия ЕС обаче и най-вече с оглед правилното прилагане на съюзните разпоредби, производството по отправяне на преюдициално запитване, както СЕС отбелязва, е инструментът за сътрудничество между националния съд и СЕС, в който последният дава насоките по тълкуване на правото, с оглед спецификите на интеграционния правопорядък. Но от друга страна, съгласно т. 11 от Препоръките на СЕС към националните юрисдикции, във връзка с отправяне на преюдициално запитване, същото следва да е необходимо, за да може националната юрисдикция да разреши спора, с който е сезирана, като искането следва да е свързано с предмета на спора, с който съдът е сезиран. В случая обаче такава необходимост не е налице, а оттам и не са установяват предпоставки за сезиране на СЕС, защото по реда на чл. 267 ДФЕС Съдът има правомощието да тълкува ДФЕС, актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, но някои от формулираните от касационния жалбоподател конкретни въпроси, по същността си не представляват искане за тълкуване на разпоредбите на правото на Европейския съюз, а искане СЕС да отговори на правни въпроси, съобразно конкретните факти на спора по настоящото дело, т.е. СЕС да извърши проверка за законосъобразността на акта на отговорния орган, което освен, че е недопустимо, е и предмет на съдебния контрол, осъществяван от националния съд. Изискванията на цитираната в искането Директива са въведени с действащия ЗОП, съгласно текста на § 3 от ДР от същия закон, а оттам и при липсата на твърдения на страната за неправилното транспониране на последната, и на съмнение относно приложението на визираните в искането европейски разпоредби, следва да се приеме, че отправянето на преюдициално запитване не е необходимо на съдебния състав за разрешаване на поставения пред него спор. Цитираните разпоредби от Директива 89/665/ЕИО, чието тълкуване се иска чрез отправяне на преюдициално запитване до СЕС, не пораждат съмнение за прилагането на националните разпоредби и приложимото право на ЕС в областта на обществените поръчки и по-специално относно производството по осъществяване на контрол от отговорния орган. Отделен е въпросът, че предмет на касационна проверка в настоящото производство е съдебно решение, постановено в производство по реда на чл. 128а, ал. 1 АПК за обявяване на нищожност на съдебно решение на ВАС, а не акт на Комисията за защита на конкуренцията, постановен в областта на обществените поръчки. От поставените въпроси не може да се направи извод какви ще са правните последици от поисканото тълкуване в производството по чл. 128а АПК и изведените в съдебната практика критерии кога едно съдебно решение е нищожно. Наред с това посочените в искането директиви са изцяло транспонирани в националното ни законодателство, чрез ЗОП, а поставените от касатора въпроси не се отнасят до прилагане на национални норми, които да противоречат на норми на правото на ЕС, което да налага извършване на тълкуване по реда на преюдициалното запитване. Следва да бъде съобразено, че в така формулираните три въпроса касаторът не сочи и не се позовава на нормативен текст от общностното право, който да е неясен и да се нуждае от тълкуване. Посочените разпоредби от Директива 89/665/ЕИО са пределно ясни и не пораждат съмнение относно тяхното тълкуване, както и тяхното тълкуване не е от значение за правилното решаване на делото. Решаващият съдебен състав на Върховния административен съд, освен че не констатира противоречие между цитираните в искането общностни правни норми и националното право, приложимо по делото, касаещо прогласяване на нищожност на съдебно решение, също не констатира и наличие на подлежаща на тълкуване общностна разпоредба, която да е относима към решаването на конкретния правен спор във връзка с установяване на основания за обявяване нищожност на влезли в сила съдебни актове по реда на чл. 128а АПК. Въз основа на изложеното, предвид липсата на твърдения на страната за неправилно транспониране на Директива на Съвета от 21 декември 1989 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство (Директива 89/665/ЕИО) и на съмнение у решаващия съд относно приложението на визираните в искането общностни норми, следва да се приеме, че отправянето на преюдициално запитване не е необходимо на съдебния състав за разрешаване на поставения пред него спор, а оттам и че искането, основано на чл. 628 и 629 ГПК, вр. чл. 267 ДФЕС, следва да бъде оставено без уважение. Така мотивиран и на основание чл. 629, ал. 2 ГПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,