Определение № 129 от 10.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 69/2009 г.

Производството е по реда на чл. 248 ал.2 ГПК във вр. с чл. 81 ГПК и чл. 78 ал.1 ГПК и чл. 288 ГПК. С молба вх. Nо 5786/25.06.2009 година адв. С от АК- Р., като пълномощник на ответниците по касация „ЕТ”Тожур мод- М. Д. ” гр. Р. и С. К. е поискал да се постанови допълнително определение по делото за присъждане на адвокатско възнаграждение за защита в производството по допустимост на касационното обжалване, съобразно действащата Наредба за адвокатските възнаграждения. Поддържа се, че разноските са поискани своевременно, исканото от касаторите обжалване пред ВКС не е допуснато поради което и следва да му се присъди адвокатско възнаграждение. По подадената молба ,Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: С Определение Nо 462 от 22.06.2009 година, постановено по гр.д. Nо 69/2009 година, по описа на II отд. на ВКС на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, състав на второ отделение на ВКС- гражданска колегия e постановил, че не са налице условията на закона и НЕ ДОПУСКА касационното обжалване по по касационната жалба вх. Nо 10 684/01.12.2008 година на С. С. Е. от гр. С. и С. С. Е. от гр. Р. подадена чрез процесуалния им представител адв. А гр. Р., срещу въззивно Решение Nо 584 от 31.10.2008 година по гр.възз.д. Nо 505/2008 година на Русенския окръжен съд, в посочените части. С подаден отговор в срока по чл.287 ал.1 ГПК от адв. С като процесуален представител на ЕТ”Т” гр. Р. и С. К., е оспорена както допустимостта на касационното обжалване, така и е изразено становище по незаконосъобразността на касационната жалба по същество. По делото пред касационния съд НЕ Е ПРЕДСТАВЕН документ, удостоверяващ плащане на суми за оказване на адвокатска правна защита. Касационното производство, проведено по реда и на основание Глава 22 на Гражданския процесуален кодекс е уредено като факултативна трета инстанция, протичаща в две фази- проверка на допустимостта на касационното обжалване с оглед наличие на предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК и по проверка законосъобразността на постановеното от въззивния съд решение по съществото на спора. Това производство е проявление на волята на законодателя да гарантира на пълната възможност едно лице да защити, от всяко неправомерно дейстие на друго лице или лица, накърнени или застрашени лични субективни материални права в рамките на предвидените производства при обжалване. Правото на разноски, като акцесорно материално право на страните в процеса, се регламентира с разпоредбата на 81 ГПК във вр. с чл. 78 ГПК и безспорно съставлява едно имуществено субективно право на страната в процеса, което следва да бъде удовлетворено с оглед на крайния правен резултат по делото. Възможността допълнително да се иска присъждане на разноски по делото, за съответната инстанция, при пропуск на съда, следва да бъде упражнено в срок. Съгласно чл. 248 ал.2 ГПК, в хипотезите на необжалваемите съдебни актове, а безспорно постановеното определение от ВКС по реда на чл. 288 ГПК е от тази категория, е ЕДНОМЕСЕЧЕН от постановяване на съдебния акт. При данните по делото следва, че след като Определение Nо 462 е постановено на дата 22.06.2009 година,то искането е направено в срок, но въпреки това същото не може да бъде уважено. Граматичното тълкуване на разпоредбата на чл. 78 ГПК налага извод, че само ЗАПЛАТЕНИТЕ разноски за оказана адвокатска защита за съответната инстанция се дължат т.е. допълнително могат да се присъдят само доказаните с писмен документ, заплатени от страната-молител разходи за защита. Нормата на чл. 78 ал. 8 ГПК, при която хипотеза съдът може да определи и присъди служебно адвокатско възнаграждение, е неприложима,доколкото липсват данни, че е оказана безплатна адвокатска помощ при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата, в която насока е налице и установена практика на съдилищата- Р Nо 97/06.07.2009 г. По т. д.Nо 745/2008 г. ТК-ВКС, какъвто е и настоящия случай. Данните по делото сочат, че в хода на производството, всички хонорари за оказаната адвокатска защита от адв. С са определени и заплатени от страната упълномощител по силата на сключения мандатен договор, т.е. оказаната адвокатска защита не е в рамките на хипотезите на чл. 38 ЗА поради което след като не са доказани направени разноски пред касационния съд, то такива не се дължат, а молбата за тяхното присъждане следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. чл. 81 ГПК и чл. 78 ал.1 ГПК, състав на второ отделение на гражданската колегия при Върховния касационен съд